Re: / Контакти / Говорим си за секс

Човекът се различава от другите видове на планетата по това, че сам изгражда йерархически своя свят. По това, че винаги си създава различни божества, на които да служи. Затова още древните, наблюдавайки звездите не просто са ги гледали, взряли празен поглед към космоса, а са търсили закономерност, кръщавали са ги, групирали са ги в съзвездия, кланяли са им се и са отправяли своите молитви към тях.
И до днес съществува поверието, видиш ли падаща звезда да си пожелаеш нещо - щяло да се сбъдне. И кой не е чакал да види тази падаща звезда в мигове на объркване, изоставеност и самота. Защото в трудни моменти човек търси да се хване за нещо и най-добре е това да е нещо далечно, необозримо, нещо, което няма да го предаде и ще му даде сигурност - звездите винаги са там, горе, нависоко. А единственият случай, когато падат долу, е за да помогнат чрез магическо заклинание на нуждаещия се от тяхната помощ. Така става и в "Стардъст" - филм, в който една паднала звезда се превръща в красиво момиче, в което се влюбва главният герой, т.е. тази падаща звезда изпълнява неговото желание за любов.
Не е случайно, че планетите от Слънчевата система носят имената на римските богове /по аналог и с древногръцките/. Това е представата на древния човек за света - всяко нещо е на мястото си и щом е там, то то изпълнява някаква божествено зададена му функция. Само и единствено човекът е способен да дава имена на явленията и обектите от живота му. Това е човешката култура, съвсем различна от природното "общество" на дивите зверове.
"А мравките не знаят, че има звезди! Ако бяха като нас, можеха да повярват!", пише Мадлен Алгафари в нейната книга "Вяра имам". И наистина само хората са способни да вложат значение в елементите на заобикалящата ги действителност, да вплетат обективното и субективното в един разумно-чувствен възел на своя живот. И да обвържат душата си романтично-естетически със звездите. Това е вярата и надеждата - състояния, които са характерни именно и само за човека. Човек вярва, вярва, че когато умира, "отива на небето" и една нова звезда като мънисто окичва космичното небе. Защото сме хора ние се вглеждаме в света около нас и полагаме усилия да го опитомим. Ако не го правехме, нямаше да сме хора в истинския космичен смисъл на думата - мислещи същества, които не просто виждат, а гледат. Взират се в мистичното и погледа им преминава отвъд обективността на формите и сетивните възприятия, за да изгради една невидима за простото физично око, но обозрима за човешкото око вселена.

ПП. А може да напишете нещо за Холивуд, нали е момче - как няма да гледа звезди като Камерън Диас и Ша,ън Стоун. Докато едно куче едва ли прави съществена разлика между Мадона или баба Пена от Горни Чифлик, например.
А и да не забравяме докъде сме стигнали в "опитомяването" им - вече ги кръщаваме не на богове, а на себе си - астрономите на техния "откривател". А и лозунга на "Стар-Академи" - "Хора стават звезди".