Не, не Хамет. Тя започва със съжителството и с Хамет и запоите с него... от позиция на така безметежно задомена и в този пиянско-съзаклятнически тандем тя започва да ретроспектира историята на някаква дама, за която всеки знае различна история, и в крайна сметка никой от хайлайфната компания не я познава наистина, нито дори коя е тя всъщност. Именно в процеса на това "проучване" коя е всъщност тази... не помня Моли ли беше (всъщност и героите се колебаят за истинското и име), докато беседва с отдавнашни приятелки от колежа, всички установяват, че онзи лъскав колежански коцкар ги е разкарвал по един и същи начин.
И на едно място споменава как тормозела Хамет и му досаждала с вечни въпроси дали мирише... нещо такова.
И аз съм я чела отдавна.
На мен ми хареса това хладно отчуждено филмиране на събитията и елегантното отчаяние, без лиготия.
Накратко, пише като мъж Лилиан Хелман. Това ми хареса.