Е, винаги има някакъв малък елемент на истерия в началото, но в моя случай като цяло всичко мина гладко - поговорихме си за щастието и за това, че не мога да живея живот, който би се харесал на друг, но не и на мен, и така... Сега приемат всичко напълно нормално.

По принцип самите родители трябва да си зададат въпроса "Обичаме ли децата си толкова, колкото претендираме?" от отговора на този въпрос ще дойде изходът на драмата с хомосексуалното дете...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите