Не се стряскай. Има една приказка по повод раждането, че ако не се забравяло какво е, нямало да има ни една жена родила втори път. Обаче има. Има и потретили.
Каквото и да е, минава, а удоволствието, радостта и каквото хубаво там ти хрумне, наред с грижите, нямат равни на нищо.
Просто малко или повече болка, дискомфорт или нарушаване на стереотипа и свикване с нови неща си струват до едно, за да видиш, както някой ти беше написал , кой спи в креватчето. За после пък да не говорим.
Струва си всяка недоспана секунда, всеки пропуснат секс дори. Ако изобщо се стигне до пропускане на нещо.
Защото тук всеки разказва своята си история, ама твоята ти си я пишеш.
Дали бавачка ще те отменя през деня, или не, дали тати ще става наравно с теб или не, дали ще родиш нормално или със секцио...във всяко едно от тези неща има варианти и варианти и когато бебчето се появи ще му намерите ритъма на всичко.
Защо да се плашиш предварително, когато бебенцето може да се окаже кротко, спящо и неревливо?
Впрочем казват, че спокойната майка предава спокойствието си и на бебчето. Колко е вярно, не знам, ама защо пък не.
Е, има и нощни пилета, кат мойто, дето ставаше да си търси компания сред нощ и се забавляваше до зори с нас и с нашето чудене как да я накараме малко да поспи, но има и такива, като племенника ми, дето хъркаше юнашки по цяла нощ.
Да, има умора и ако някой те отменя е по- лесно, ама и да няма, пак се справяш.
Изобщо малко страшно, за нещо толкова прекрасно си струва всякак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите