|
|
| Тема |
 Re: Офф: Зидаро - мазачката [re: dalya_night] |
|
| Автор |
impulce (тик - так) |
|
| Публикувано | 30.09.07 12:13 |
|
|
|
Не бе, Нощно цвете.
Туй писание съвсем не касаеше онези стари, детски времена – кога се събирахме по тъмните тавани и мазета да викаме духа на ...Дама Пика...или пък други духове (за целта си носехме вилица с навит конец на дръжката и картон от кутиите на онези прастари шоколадови бонбони..Черноморец. Слуховете твърдяха, че когат пристигнат духовете...конецът се пренавивал от другата страна на вилицата - от самосебе си).]
В крайна сметка духове не дойдоха...но доста добри картоиграчи излязохме в последствие.
По – скоро си промрънках за странното усещане дет ма изпълва всеки път, кога го срещна – става рядко...1:много. Инак...това е една стара...кат мен история...дет са вика - преди много, много години...в една друга галактика. Отдавна се разбра и видя на практика кой какво си мандахерца по крачолите – то е ясно – момченце си, имаш махало...мандахерцаш, момиченце си - нямаш – не мандахерцаш. Или инак казано – имаш крава – пиеш мляко!
Не се оказа толкоз сложно, кога ми светнА кво става. Не го очаквах точно от този човек..точно по този начин – явно съм имала друга представа. Знам ли...
Просто това ми стана любопитно, защото всеки път се усещам от спънато...към мега глупаво и гипсирано. Хем знам, че правилно съм постъпила и убедена бях, че взимам тогава разумно решение и здравословно за мен - и не би следвало да се впечатлявам в момента, хем още ми става смутно и тегаво и горчиво от тая история.
Ей тва не мога да го разбера.
По принцип гълтам...ма май още не съм го преглътнала тва.
Карай...нека да е лято.
Мрънкам си просто.
Време е за...трапчинки
| |
| |
| 
|
|
