|
|
| Тема |
 Офф: Зидаро - мазачката |
|
| Автор |
impulce (тик - так) |
|
| Публикувано | 28.09.07 23:38 |
|
|
|
Гипс.
Цимент и пясък...и тухла четворка, паднала отгоре.
Ако можех да си нахлупя шапка - невидимка, или да се разтвори земята, или да мимикрирам на 100%...хубаво щеше да е. Няма повече да се разхождам...с един колега - преследват ме едни и същи събития - де жа ву - та разни.
Или просто си внушавам.
Просто се гипсирам цялата, изпотяват ми се ръцете, с голям зор оправям крачката, коства ми толкова много усилия да реагирам нормално.
Пак стана същото - предният път си залитнах само леко...ама не чувах известно време какво ми се говори. Или май не го осмислях много.
И този път така...не зная защо се получава. Или знам - шоково ми идва.
Втриса ме.
Сигурно имам нужда от време и подготовка, настройка...странно е - минало е време. Пък още ми е студено...
Бъркам цимент уж...пък...
Трудно ми е просто да погледна без да свъся вежди - опитвам се...и пак ми проскърцва пясък между зъбите...а уж бях решила да се хабстрахирам..и успявах!Казах си, че няма да се ядосвам, че просто не си струва, че съм се пообъркала един вид, че съм си го заслужила.
Накрая се сещам пак за всичко и се ядосвам и ритам...и нищо не остана от пясъчния замък. Още ми е горчиво - кофти...ни строеж, ни акт 16...само свлачища.
Тази София малка ли се оказа?
Мда, няма секс в темата.
Пфуу...
Време е за...трапчинки
| |
| |
| 
|
|
