Проблема не е в уважението а в израза му според мен.
Първо той може да си я уважава, но за него пак да си е досадница.
Или греша ?
Той може да си уважава ама пак да не иска да я слуша .
Или греша ?
Не иска защото с годините се знае какво ще кажеш във всяка една ситуация .
Знае само като те погледне колко точно си ядосана ... Дали искаш да правиш секс или не искаш ... дали си щастлива или ще ти идва менструацията.
Вярвай ми даже усеща, че мисля за някой друг.
Ако не ме уважавашен нямаше да си направи труда да ме опознава толкова.
Но пред мен никога няма да го каже ...
Пример : Шофьорските курсове - нямаше желание да ги карам как ли не увърташе ... какво ли не прави намерих начин оправих се и с работа и с дете и ходене на теория и с него даже ... Нищо не ми каза с нищо не ме окуражи а на бащи си казал О не се съмнявам че ще се оправи колкото е ината толкова и чете ... На мен нищо едва ли не си мислех, че му е абсолютно все тая дали и какво правя. - Не уважава личноста ми правото ми на избор и т.н. глупости които си мисли една жена когато липсва комуникацията.
Изкарах изпитите и му звъня най - хубавия комплимент който получих беше тогава : Никога не съм се съмнявал , че ще се справиш . Честито сега и кола трябва да ти търся само работа ми намираш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите