Мислих си, подобно ти е било и намерението :) "Ей сега ще му покажа на този дето се прави на важен и ще му натрия носа" ;)))
...Но за първ път, споменаваш нещо конкретно и извини ме, сметнах предното за предно бля-бля, за поредното празнодумие и безсмислие скрито зад имена и фрази.
Мерси защото, тази "Теория за неутралните мутации" не съм я чел. ..чудно ми е как съм я пропуснал при ровичкането си тук и там из нета.
Р. Фишер за мен е бил повече име от миналото на статистиката. Честно .. може би защото там съм дълбал малко..
За Айген ти казах вече..
И въобще къде има противоречие с Дарвинизма? Допълване да, течения в него също, но фундамент си остава той.
.. :)
Не съм биолог, палеонтолог, антрополог, медик и т.н. и за съжаление съм твърде далече от тези неща, но ми е интересно понякога да прочета нещо, още повече се намира връзка между интересите ми еволюцията във всичките и форми.
Ето нещо което може да ти е интересно за боричканията около Дарвинизма:
http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Archive/152002/nauka.htm

...виж част "Борби вътре в Дарвинизма" :)

" През миналата година по обществената (безрекламна) телевизия Пи-Би-Ес в САЩ имаше поредица предавания за еволюцията. Наред с излагане на научната част, в едно от тях бе показано училище в един от средноамериканските щати, известни с библейската си съпротива срещу Дарвиновото учение. В него наскоро бе отменена забраната върху преподаването на еволюционната теория. Сега гимназисти се изказваха и подписваха петиция, за да се допусне преподаване на теории, алтернативни на Дарвинизма. (Алтернативна е гледната точка на тъй наречените креационисти, които смятат, че Библията дава буквално и вярно обяснение на възникването на живота.) Петицията им е необходима, тъй като по Конституция* е забранено преподаването да включва религиозни елементи. Във въпросното предаване разпален проповедник обяснява на аудиторията как следва да се противопоставят, когато някои им излага аргументи за еволюцията на живота преди милиони и милиарди години. С подход на дисководещ той виква:"Какво ще кажете, когато ви говорят за еволюцията?" - и недоволен от вялия и немасов отговор ги приканва да бъдат по-въвлечени в ентусиазма, и тогава цялата зала виква след него: "Били ли сте там?!!". Пред учениците говори и биохимикът Кенет Милър, защитник на Дарвин. Той се опитва да убеди аудиторията, че палеонтологичните данни недвусмислено потвърждават Дарвиновата теория.
Скоро след това предаване, на страниците на "Ню Йорк ривю ъв букс" (ноември 2001) се появи дълъг списък от подписи на учени, които не се съгласяват със становището, че Дарвиновата еволюция е подкрепена от всички известни научни факти и от почти всички реномирани учени в света. Дългият лист от имена бе впечатляващ - около 100-тина професори и учени от известни американски, канадски и европейски (4-ма) университети и институти, екс-кандидати за Нобелова награда. Но сред подписалите не може да се открие почти нито едно наистина известно име на учен, или на същински Нобелов лауреат. Над подписите им пише: "Ние сме скептични относно възможността случайни мутации и естествен подбор да обяснят сложността на живота. Трябва да се окуражи един внимателн преглед на основанията на Дарвиновата теория." Подписката е организирана от Дискъвъри Инститют -"Център за обновление на науката и културата" в Сиатъл. Около този Институт са се обединили напоследък всички противници на Дарвинизма, от отявлените креационисти до наукообразно пишещите застъпници на необходимостта от "Интелигентен проект" (intelligent design). Тъй като им е невъзможно да изложат идеите си в сериозни реферативни списания (където според тях действат пристрастно заклети дарвинисти), те публикуват вече няколко книги, пълни с "аргументи" против съвременния дарвинизъм. Лагерът на дарвинистите не им остава длъжник. В резултат на това в последните години кипи усилена дискусия и в излизащите книги, и по Интернет.
Борба с Дарвинизма

Президентът Буш за малко да подпише наскоро закон, разрешаващ преподаването на антиеволюционни уроци в американските училища. С учудващо единодушие (98:1) републиканци и демократи в Сената на САЩ гласуваха добавка към новия образователен закон, в която се казва, че еволюцията трябва да се преподава така, че учениците да разбират защо този предмет предизвиква такива спорове. След дълги дебати това решение на Сената не бе включено в закона, подписан от президента Буш. Но в обяснителните коментари към него в по-лека форма се прокарва същото антидарвиново становище. Религиозните консерватори от Центъра по обновление на науката смятат това за победа. В щатите Охайо и Вашингтон на щатско и околийско ниво се обсъждат поправки в образователната програма.
Идеята за Интелигентен проект (ИП) е от началото на XIX век, когато английският теолог Уилям Пали използва сложността на живите организми и приликата им с часовников механизъм, за да докаже необходимостта от часовникар. Но скоро Дарвин и Уолъс - независимо един от друг - показват, че тази сложност може да възникне от един общ предшественик в постепенен еволюционен процес, направляван от естествен подбор на по-приспособените индивиди. През ХХ век Дарвиновата теория получава решителен тласък от развитието на молекулярната биология. Съвременната синтетична теория на еволюцията (неодарвинизъм) предлага конкретен механизъм за възникване на нови видове, които се приспособяват по-добре към менящата се околна среда - ДНК мутира и чрез подбор на мутантите довежда до подобрени гени, които произвеждат белтъци с качества, отговарящи на изискванията на околната среда.
Ако Земята се оформя и изстива преди около 4 милиарда години, то следи от форми на жива материя (бактерии) датират още от преди 3.8 милиарда години. "Устройството на бактериите е достатъчно сложно, за да може то да се обясни със случайни мутации, последвани от подбор на най-ефективните варианти; комбинациите са извънредно много, а рулетката се е въртяла по-малко от милиард години" - това е основният аргумент на поддръжниците на необходимостта от Интелигентен проект и, естествено, от Проектант-Създател. Възражението на дарвинистите е, че не е необходимо сглобяването на "механизма" от случайно подбраните елементи да стане наведнъж. Достатъчно е част от него да може да върши някаква друга работа, за да се закрепи под натиска на естествения подбор.
Капанът за мишки е любимият пример на Майкъл Бее, основен адвокат на ИП и автор на книгата "Черната кутия на Дарвин": "Махнете, казва той (по време на поредната дискусия, състояла се през април т. г. в Природонаучния музей в Манхатан, Ню Йорк), една част от капана и той престава да работи, и естественият подбор го изхвърля като ненужна сбирка от части". "Това съвсем не е така", спори с него дарвинистът Кенет Милър. И показва как отделни части на капана много добре могат да се използват като: ключодържател, щипка за вратовръзка, кламер, клечка за зъби и други полезни неща. Бее: "Тогава какво ще кажете за камшичетата на бактериите?". (Това са опашчици, които позволяват на камшичестите бактерии да се движат. Б.а.) "Те са изключително сложни клетъчни мотори, махнете един белтък от тях и стават непотребни". "Не сте си направили домашното, спори Кенет Милър (автор на книгата "Богът на Дарвин"), аз направих справка. Махнах 40 от 50-те белтъка, необходими на камшичетата, и установих, че останалите 10 работят добре като част от секреторната система". "Да, но не като камшичета" - се мъчи да се изплъзне Бее. Но това не е необходимо, за да се оцелее при естествения подбор. Важно е, че така орязаният "щат" от белтъчни опашкови части може да има полезна функция. А Бее е определил опашките като пример за неприводимо-сложни структури, от които даже една част да липсва, не могат да издържат напора на естествения подбор. Това определение наистина би било вярно, ако е необходимо функцията на камшичето като бактериален мотор да не се изгуби. И Бее очаква Божият пръст да се намеси и помогне на Еволюцията да си донаправи камшичето. Когато питат Уилям Дембски, друг пропагандатор на ИП, кога този "пръст" се намесва, той споменава мъгляво, че може би всички такива "намеси" са заложени(??) при Големия взрив, дал начало на Вселената, и само се проявяват в хода на еволюцията. Бее дава друг пример и пита: "А каскадата от процеси при съсирването на кръвта. Ако махнем например фактор XII? Тя няма да работи и кръвта няма да се съсири". "Вярно е, отговаря Милър, но аз проверих и делфините прекрасно се оправят без този фактор XII." Отговорът на Бее е несериозен: "Жал ми е за делфините". "Но те са окей", възмущава се Милър, и се обръща към аудиторията: "Господа, на нас не ни е за първи път да дискутираме тези въпроси с Бее. Аз използвах неговите примери и показах, че те не доказват твърдението му. Мисля, че думите му говорят за себе си.". Бее и Дембски остават с неубедителния си, но все пак уместен довод, че досега няма нито един клетъчен механизъм, за който да е показано как е възниквал в еволюцията стъпка по стъпка. Вместо те, поборниците за ИП, да докажат, че даден биомолекулен механизъм е невъзможно да произлезе чрез случайна еволюция, те искат обратното, на тях да им бъде демонстрирано от дарвинистите как това става по Дарвинов път.
Наистина, такива подробно изяснени примери няма, има хипотези, тъй като междинните форми са отмрели, преди да оставят палеонтологична следа. Науката тепърва ще открива по какъв механизъм става еволюирането. Улеснени сме от това, че живеем в "геномна" ера, когато технически е възможно да се проследяват промени в ДНК, с които организмите се опитват да се приспособят към околната среда. Милър цитира данни от 2001 г. по приспособяване на чревни бактерии към по-висока температура (от 37 оС към 41.5оС). Шест бактериални линии се адаптират към тази температура и, изследвани след 2000 поколения, показват 5 явления на генна дубликация или делеция.** "Ето ви идеален случай на "съвременно" приспособяване към околната среда - може да го изследвате и покажете на кой етап Интелигентният Проектант трябва да се притече на помощ на Дарвин" - казва Милър. Дембски, който за първи път чува за тази работа, утвърдително клати глава. Той е "трикратен" доктор - по математика, физика и теология - на престижни университети, пише книги, но не го бива в такава конкретна дискусия, а и не е биолог. Бее е биохимикът на движението ИП, но и той няма какво да добави, освен че Дарвиновата еволюция извършва дооформления, а не основната "проектантска" дейност. От залата задават въпрос, който ще остане без отговор: "А какво става с ИП, ако космическо тяло затрие всичко осъществено дотогава по проекта? И защо Проектът не води до съвършени биологични форми?". Намесването на Проектант (поддръжниците на ИП не уточняват кой е той) в мирските работи довежда повече до въпроси, отколкото до отговори. Една теология, която се опира на "експериментални" доказателства за съществуване на Проектант-Създател-Бог е обречена да отговоря (по-скоро - да не отговаря) на подобни въпроси. Божията намеса само запълва дупките в знанието ни на сегашния етап от развитие на науката. И "разумните" доводи на теоретиците на ИП не се приемат от никой сериозен учен.
ИП не е научна алтернатива на Дарвинизма. Това, че науката не е обяснила нещо, още не означава, че то няма да бъде обяснено в бъдеще. А псевдоучените, поборници за ИП, не могат да дадат строго доказателство за недостатъчността на научното обяснение в биологичната еволюция. За вяра в Бог такова доказателство не е и необходимо. Самият Кенет Милър, убеден дарвинист, е също и дълбоко вярващ учен и не вижда противоречие в това. За него Бог просто движи света по Дарвинов път.

Борби вътре в Дарвинизма

Макар че фронтът срещу креационизма и неговата разновидност ИП е общ, има два поляризирани лагера. Едните са неодарвинисти ("фундаменталисти") - етологът Ричард Даукинс, философът Даниел Денет, социобиологът Едуард Уилсън и др. Те искат да обяснят биологичната еволюция чак до поведение, съзнание и обществено развитие по ортодоксално Дарвинов начин - промените в околната среда отбират по-приспособените индивиди, които най-добре разпространяват своята "егоистична" ДНК. Всичко се обяснява с борбата на егоистичната ДНК да се размножава.
Изключително популярният палеонтолог Стивън Дж. Гууд***, популационният генетик Ричард Левонтин, философът-лингвист Ноъм Чомски и др. оспорват това становище. Голяма е полемиката им особено по прилагането на Дарвинизма в една нова форма на социобиологията, така наречената еволюционна психология, която се използва и за обосноваване на Дарвинова етика. Според еволюционните психолози всичко в поведението ни се оказва следствие, предопределено от естествения подбор, станал преди 100-тина хиляди години в първобитно-общинния строй. Подобен редукционизъм е краен, недемократичен и даже вреден, защото може да обоснове расизъм и други насилия на по-приспособения силен индивид и вид (раса).
Според Гууд и неговите съмишленици, основната идея на Дарвин за единния произход на видовете продължава да е вярна, но предположението, че еволюцията върви постепенно, не е. Еволюцията върви със скокове. Наистина в палеонтологичните данни липсват всички изчезнали неуспешни или междинни форми. Но може би не винаги е имало такива междинни форми. Според теорията за "пунктираното равновесие" на Елдридж и Гууд е имало дълги периоди на статика (равновесие) и периоди на рязко ускорено (в рамките "само" на десетки хиляди години) видообразуване, каквото се наблюдава в началото на Камбрийската епоха. При това значимо влияние имат големите планетарни катастрофи. Гууд поставя под въпрос съществуването на прогресивност в еволюционното развитие. Еволюцията няма посока, а е силно уязвима спрямо случайности, какъвто е сблъсъкът със Земята на голям метеорит, който се предполага, че е предизвикал изчезването на динозаврите, без което пък млекопитаещите и тяхната най-висша форма Хомо Сапиенс не биха се утвърдили като господстващи на Земята. Така че, ако се "рестартира" възникването на живота на Земята, няма никакви гаранции, че това би довело до сложно-организирани същества, които да могат да задават въпроса за своето съществуване. Ние сме плод на щастлива случайност в космическата лотария. Провървяло ни е два пъти, първо да възникнем, и второ - да оцелеем между астероидните "капки", докато поредна космическа катастрофа (сблъсък с астероид) не ни изтрие от лицето на Земята. Ако това е така, ако еволюцията не ни е имала предвид и ние сме неин случаен страничен продукт, то всякаква мисъл за Божи промисъл става безпредметна. И не може да говорим за разумен (интелигентен) проект.
Противно на неодарвинистите, Гууд смята, че естественият подбор действа не само върху индивидите (тяхната ДНК), но и върху видовете като цяло. Самите промени не стават, за да се постигне приспособяване (адаптация), а по по-сложни механизми. Естественият подбор, основна идея на Дарвинизма, не е единственият еволюционен механизъм. Вместо чрез адаптации, Гууд предполага, че това става с екзаптации. При екзаптацията нови свойства не възникват у организмите вследствие естествен приспособенчески подбор, а от исторически случайности и/или от вътрешни особености на самите организми или от други техни функции и нужди. За пример Гууд и Левонтин дават арките на катедралата "Свети Марко" във Венеция. Те не са сложени, за да бъдат изографисани със светци, а за да свържат носещите колони със свода й. Чак впоследствие са запълнени с религиозни мозайки. Киплинговите "Правдиви истории" за това как животните са добили някои свои части (зебрата - райетата си, жирафът и леопардът - петната си) са пример за недостатъците на "приспособенческото" (адаптационно) еволюционно мислене. Архитектурата на организмите е по-важна от независимата еволюция на техни части. Но какво определя тази архитектура (бауплан)? Не е ли това връщане към витализма, не замирисва ли на тамян и на Интелигентен Проект? И Гууд, и неговият "лагер" не смятат, че срутват Дарвинизма или че търсят някакви мистични сили. Природата предпочита да е опортюнистична и да променя вече съществуващи структури, да ги приспособява за нови функции (както в предния пример с бактериалните камшичета и капана за мишки), отколкото да твори съсем наново. Носовете не са се удължили, за да поддържат очила. Това е тяхна втора функция. Перата на фазана може да са дообагрени в еволюцията, но може първоначално да са възникнали в резултат на исторически случайности, съвсем несвързани с повишаване на привлекателността на мъжкаря в очите на самката. Любопитното слонче от Киплинговите историйки, опитвайки се да разбере какво вечеря крокодилът, едвам успява да си измъкне носа от устата му. Поради тази историческа случайност, резултат на слонското любопитство, слончето се измъква с удължен нос-хобот, който се оказва много удобен, но не е продукт на естествен подбор на носове с различни адаптационни преимущества, както е в стандартния Дарвинизъм. Вместо да се измислят правдоподобни, но недоказуеми истории, но и без да стават виталисти, Гууд и Левонтин предлагат да се изучава морфогенезата, засягаща цели индивиди и видове, а не само техни "егоистични" гени (както е според неодарвиновиниста-"фундаменталист" Ричард Даукинс).
Друг учен - Стюарт Кауфман, автор на книга за самоорганизацията на материята - "Произход на порядъка" - също смята, че естественият подбор не може да бъде единствен, нито пък е достатъчен като механизъм в еволюцията. Той програмира модели на клетъчни автомати и следи как те еволюират и стигат до интересни състояния. Тепърва предстои да се намерят закономерностите на възникването на информация и порядък в сложни компютърни модели или в реални биомолекулни системи. Случайното блуждаене на молекулите в първичния бульон или клей трябва да е било улеснено от някакви неизвестни още физични ограничения, критични състояния, които им помагат да станат "печеливши" и да затворят първичния цикъл на самовъзпроизвеждане. Трябва да има закони, които да насочват случайността. В Санта-Фе има цял институт, където колеги на Стюарт Кауфман се занимават с търсене на закономерности в еволюцията на сложните системи и как еволюцията им може да доведе до "интересни" състояния, без да се използва естествен подбор.
Аргументите на неортодоксалните дарвинисти по ревизията на еволюционната теория се използват от лагера на креационистите, за да се покаже, че дискусиите вътре в самия Дарвинизъм го изпразват от съдържание или го превръщат в неопровергаема догма. Обаче алтернативата, която те предлагат, е псевдонаучна и не издържа критика. А и не е това начинът, по който Бог слиза при хората - за да слага опашки на камшичестите бактерии. Неодарвинистите пък смятат, че предложените от Гууд корекци и на Дарвинизма са само козметични. Дарвинизмът, казват те, се радва на добро здраве и рано или късно живата материя на всички стъпала от развитието й ще бъде обяснена. Постмодерните социолози следят борбите със и в Дарвинизма, потриват ръце и твърдят, че научна истина няма, всичко е относително, всичко е само конкретна история, всичко зависи от мирогледа и политическата ориентация на конкретните учени. Зависи от това как всеки вътре в себе си отговаря на основния въпрос: Дали самопишещата се симфония и оркестър на живота, с чудни мелодии и ужасяващи какофонии, има деликатно скрил се добронамерен Композитор-Диригент, причастен, но оставил нещата на привиден самотек с някаква неведома за нас - смъртните, цел? Но това е предмет на друг разговор.
20 май 2002, Ню Йорккоето "


ПС: ... за мен истината е някъде в самоорганизацията не само на произхода, но и на самата еволюция.
Самоорганизация и ред съществуващи навсякъде около нас във вселената и тук на земята, но тук не ми се навлиза,защото защитниците на божествен ред и мистицизъм, ще се хванат за думите за ред като за сламка :))) При всички случаи обаче теорията с катастрофите, нещо не ми вдъхва доверие, защото дори да ги има не казва защо едни видове оцеляват и се приспособоват, а други изчезват дори при благоприятни условия.

Спирам обаче защото всичко ми заприлича вече на мерене на пишки :) и отивам да чета теорията на твоя жълтурко Кимура

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите