Един мой познат когато бил на четиринайсет, отишъл на летен пионерски лагер в Кранево, където се влюбил безумно в русата Лили от друг град. Случило се така, че родителите на моя човек го взели по спешност с влак, защото имали работа в София и той не успял да се сбогува с русокоската. Разкъсван от мъка влюбеният мой познат влизал да пишка през пет минути в тоалетната на влака. С голямо усърдие успял да издраска на стената с новото си ножче, купено му от Лили от полякините на Евин плаж: "Обичам Лили завинаги".
Нашият човек не чул нищо повече за русата красавица, по реда си обаче минали две Ани, една Пепи, три Сиси и накрая Нина, за която се оженил. Когато навършил тридесет и седем, Нина го изгонила - пиел много, а и жилището било нейно и можела да си го позволи. Пиян /от мъка задето го зарязала, а преди това само от мъка/ тръгнал за столицата, за да реши какво да прави с бъдещето си.
Качил се на влака. Когато преполовявал петата за деня бутилка бира, сгушена във вътрешния му джоб, част от алкохола пожелал да излезе през пикочния канал. Докато се облекчавал в тоалетната, загледан в бягащата земя през дупката на чинията, героят ни вдигнал двойно-виждащия си поглед и изведнъж от очите му започнали да текат реки от сълзи.
"Обичам Лили завинаги" пишело там, пет сантиметра над надписа "да й го туря" и една педя под: "педал, сереш на релсите!". Неговото юношеско послание се върнало обратно при него след двадесет и три години, издялано от същата ръка, която сега изтръсквала тъжно пикомера му. "Превратностите на живота зависят най-вече от мен самия и Бог, ако има такова животно, дава само леки тласъци към правилните решения, като този с надписа" - рекъл си моят познат. Разбира се, мисълта му не течала така гладко, по скоро нещо като: " Мили Боже!!! … Лили … верно бе…и-и-и-баси … шибания влак, начи … мама му стара … ти еба случая …", неща в тоя дух. Но някой от някъде се опитвал да му подскаже, да не позволява същия влак да го отведе завинаги, както се случило с първата любов. Решил да не ходи в никаква София, а да се бори за любовта на жена си.
Запокитил бирата в движение от прозореца, а тя цопнала обидено в една яма с отпадни води. С този драматичен жест потвърдил максимата, че бирата е най-великото изобретение на човечеството, но след парната машина. Вечерта един клошар намерил плаващата бира, допил я, после предал стъкления амбалаж и взел 20 ст. Изобщо само хубави неща започнали да се случват.
Моят познат слязъл на следващата гара, хванал обратния влак и отишъл да се извинява на половинката си. Тогава още нямало сдобряващи предавания като "Море от любов", но имало пазар за цветя. Коленичил пред Нинчето с букет рози в ръка, обещал да не близва алкохол до края на живота си и да мие чиниите от време на време.
Нямам впечатления дали е спазил обещанието, но жена му наистина го пусна да се върне тогава. Тъкмо била паднала вратата на гардероба и трябвало някой да я ремонтира - той казва, че заради това, но на мен не ми се вярва да е само за това.
Е, после май жена му го напусна заради друг, но това не е толкова важно. Човекът си спомня още тази случка и докато я разказва очите му се насълзяват.