|
|
| Тема |
 Re: прастария феномен... [re: Дpaмa Лaмa] |
|
| Автор |
emma_goldman (анархистка) |
|
| Публикувано | 16.08.07 19:31 |
|
|
|
аз не съм казала, че съм просто устройство. обаче е срамота да кажа, че съм сложно, нали?
не е така, за да правиш фотоси/книги/картини трябва да имаш биография достатъчно интересна, за да заинтригуваш някого извън кръга си приятели и роднини с нея. щото хората на изкуството въртят сучат, но винаги разказват собствения си живот. понякога с притчи, понякога директно. те са емоционални ексхибиционисти, разголват се (добрите де) до кръв. като в оня клип на роби уилямс дето си свали кожата и продължи до скелет. освен това трябва да имаш какво да преработваш в изуство. пуст живот, дори да е съчетан с талант - какво да роди. освен това, истински талантливите се завират сами в ситуации, живеят си живота като роман. има едно стихотворение на стефан цанев, който го описва това състояние да изживяваш неща, за да ги описваш - "то е все едно всеки ден на те осъждат на смърт и да те помилват". (краднал е леко от достоевски)
бг-авторът е виктор пасков. онзи, дето е написал откъса със зипото в сливата на мацката, който го пуснах преди известно време.
обърнахме го на форум "литература" или "виж ме колко съм умна, как съм челааааа!"
дреме ми, аз казах, че се възбуждам от добри прозаични и някои поетични произведения.
audaces fortuna iuvat.
| |
| |
| 
|
|
