Два пъти

В два следобед включих телевизора. Прохладната стая и студената, токущо отворена бира се стараеха, но не бяха достатъчно убедителни, но най-вече им липсваше въображение, да ме накарат да се почувствам добре, защото това се повтаряше за пореден път И отдавна бях свикнал с нетрайните им прелести. Може би в нечия друга стая И с непозната марка бира щях да се почувствам малко по-жив, но друга стая нямаше И бирата си беше все същата. Бях жив все пак, но не както ми се искаше. Чувствах се като играчка, отдавна остаряла, на която някой неразумно или от любопитство бе сложил нови батерии. Не беше редно да съм недоволен: с жена ми отдавна не живеехме заедно, в редките случаи, когато се чувахме, сравнявахме последните издънки на убийствения си сарказъм, който грижливо отглеждахме за такива случаи, децата бяха вече порастнали И ги държах настрана, защото от мен нямаше какво да научат. Трябваше да съм щастлив. Възможно е И да бях, но някой трябваше да ми го каже, за да го схвана.

Тогава на екрана се появи тя. Не както във филмите, когато изниква образ, който героят не очаква И чиято поява кара съзнанието повторно да завърти главата му към него, с последвалата красноречива, но предполагаема изненада. Тя се появи всеобхватно И не остави И ъгълче от екрана незаето. Всичко у нея беше обемно – главата, шията, раменете, ръцете, колкото се виждаше от тях, а огромните И гърди започваха някъде около средата И се губеха далече под долния край на телевизора. Предаването беше в студио, а не на открито, така че останалото от фигурата И беше спестено. Говореше със симпатия за наркокомуни, скинари, пънкари И други отрепки, които я бяха допуснали достатъчно близо, за да ги интервюира без да се налага да им дава нещо в замяна. Беше все така мнoгoсловна, извърташе поглед някъде нагоре, както преди много време, когато мисълта И се заровеше някъде, от където И трябваше време да се измъкне. Харесваше Доорс, знаеше какво правят на 1 July, всъщност беше правила някои от тези неща, И беше чувала за Камен Кацата, И всичко това беше достатъчно да я намирам за забавна И интересна, макар И неприличнно висока.

Беше вечерта на един топъл 8 март, бях се оказал в компанията на три жени -тя И още две на нейната възраст. Тя беше разговорливата, мълчаливата беше моята тогавашна приятелка, а сестра И ме разстрелваше от упор мнoгoкратно със саркастичи откоси в стил “някои са големи използвачи”. Знаех че има пред вид мен, но не се сещах кого сам използвал. Седяхме на улицата И хвърляхме камъчета по стъклото на апартамента на приятеля И, който, по нейните думи, не даваше пет пари за нея, но тя си ги искаше. Жените си подаваха бутилка водка, И траекторията на камъчетата ставаше все по ниска. Човекът явно не беше у дома си, но камъчетата по улицата бяха повече. Уморих се да хвърлям И седнах на някаква купчина камъни. Тя се довлече, седна до мен, И заплака. Сложих рака на главата И И тя се облегна на мен. Двете сестри ни обградиха И ни загледаха враждебно. Тогава тя каза, че иска дете. ОК, казах, знам как става. Тогава да тръгваме, каза тя. ОК, повтори ехото ми. Сестрите забръмчаха, а ние станахме. Махнах да ги отпъдя, спря такси, И скочухме в него. По пътя към хотела И двамата очаквахме как другият ще се разсмее И ше каже, ше шегата си я бива. Мълчахме И се взирахме през двете стъкла сякаш имаше какво да се види по празните, вечерни улици, освен мъже с цветя в ръце. Извънземните на посещение в този ден биха решили, че е празника на мъжкия пол. Беше.

Тя заспа докато се чукахме. Станах, погледнах я, побутнах я, хареса ми, усмихнах И се И си напълних ваната. След това я избутах И легнах до нея. Тя похъркваше, което ми даде възможност да помисля. На сутринта беше както трябва. Два пъти. След това никога не се видяхме, до днес.

Днес тя беше… голяма. Не просто напълняла, божичко, тя се беше удвоила! всичко у нея беше два пъти!

Почувствах се така сякаш някой беше ровил в спомените ми И беше пренаредил парчетата. Този някой ми се хвалеше с творението си, а на мен ми се искаше да го попитам какво ми е оставил непокътнато, за да го скрия, it от себе си. Бирата беше вече топла.

Явно денят бе решил да ме довърши. Следващият път, казах си, И станах за да си взема друга. Когато седнах, предаването беше свършило.

Загледах се в рекламата на крем против акне.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !