драги ми клубарки, от дълбокомислените ви словоизлияния, опитващи се да докажат колко сте корави, здрави, непукисти и със сърца от тефлон. Няма такова животно като да не му е кофти на човек, когато се разделя с любим. Пък кой бил виновен, ама на кого не било станало на неговата та го ядяло, та кой кого винял и кълнял, ма нам си кво си и т.н - всичко изброено няма абсолютно ник'во значение за онзи, дето е обичал - криво му е, кисело му е, шибано кофти му е, и няма нищо странно или чудато, щот си е съвсем човешко. А кат викате, че шута в гъза бил скок напред в развитието, демек хич не сте и обичали човека! Или напротив, а? Опитвате да се смозалъжете, че не ви е дремело, щот се чувствате преебани. И мисълта, че сте се прецакали и фактът, че за момент може дори да проклинате оня дето според вас ви е изоставил, пак са наши чисто човешки черти и изобщо не доказват, че сте силни, слаби или пък много велики. Виж, ако след затръшване на вратата на чувствата излезете и се я нафиркате, ма не от мъка, я се изтряскате с някой ей тъй от кеф или пък изобщо забравите кво е било допреди ен минути или часове, е тогава значи ви е било през половия орган за човека и тук вече любев няма, щот никога не е и имало де.
Та хайде плс, стига геройски пози. Ако толко ви се иска да изглеждате героично, вземете по един бутафорен автомат и се наредете до композицията на паметника на съветската армия, ама по-бързичко, че току виж и него капичнали като мавзолея. Хай останете си със здраве.
И СЕ ДРЪЖТЕ МЪЖКИ хаха
Редактирано от Дъpтo Циничнo Koпeлe на 27.07.07 16:59.
|