нищо възвишено няма в страданието. то е просто нормална част от човешкия живот. не можеш да познаеш щастието просто ей така, ако не познаваше страданието. обикновена диалектика.

аз не пея апология на страданието, не ме разбирай криво. просто не съм свръх-човек. и с в мир със слабата в себе си. не искам да ставам някаква зороастрийки и да показвам мускули и свръхконтрол във всички случаи. просто като ми се плаче - плача. като ми се вие от любов - вия. не си забранявам нищо от санитарни подбуди не се срамувам от слабостта си. потиснатата емоция фрустрира и трупа гняв в теб и в крайна сметка те прави дебелокож. не е за мен тази работа.

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.