|
Тема |
Re: Колко време ви трябваше? [re: emma_goldman] |
|
Автор |
Veronic (belle) |
|
Публикувано | 26.07.07 14:41 |
|
|
Да, има нещо много възвишено в страданието.
Много често разумът взима връх над чувствата, но това не ги притъпява, напротив, чувстваме се разкъсани между дилемата пред тях.
И все пак любовта, дори в страданието е нещо божествено. С нищо не може да се сравни. Такива периоди са наистина достойни за възхищение, чрез тях помъдряваме, тогава трябва да включим и разума, да детайлизираме, да осмисляме. Може би нищо друго не е в състояние да ни накара да стигнем до прозренията, които ни осеняват в такива моменти. Всеки човек има нужда да го преживее. Не мисля, че силата на чувствата зависи от пола, случва се и на двата пола. Не мисля, че трябва да се чувстваме засегнати от другата страна. Може би трябва да го приемем философски, че така ни е било отредено. Всеки поняся толкова, колкото може да понесе и всеки чувства толкова, колкото е необходимо за самият него, за да преодолее вътрешния си конфликт.
За комплексарщината - ами зависи от чувствителността на човека, от възпитанието, от средата и от манталитета.
|
| |
|
|
|