Компромиси трябва да се правят. Ако обичаш мъжа до себе си и искаш да си с него - компромисите са неиминуеми. Още повече компромиси се налага да правиш ако имаш деца. НО ТОВА СЪВСЕМ НЕ СА ЛОШИ КОМПРОМИСИ. Това са прекрасни компромиси.

Компромиси не се правят само с наистина важните неща. Не може да си балерина, а мъжът до теб да иска да станеш счетоводителка. ТОВА Е НЕДОПУСТИМ КОМПРОМИС.

Нямам никакво желание да съм на 16. Госпожа съм, но се чувствам на 16, благодарение на мъжът до себе си. Разбира се, че бих се била за него. И не познавам жена, която не би се била за съпруга си. И никак не ми пука, кво ще каже някой.