старо, но златно...
НА ЛЮБИМАТА, КОЯТО ЩЕ СИ ЛЯГА
Джон Дън
Превод от английски: Кристин Димитрова
Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой.
Свали тоз пояс - бляскав млечен път,
обгърнал тяло с дваж по-бяла плът.
Снеми корсажа, дето на глупците
с рубини би им отклонил очите.
И връзките си развържи, защото
часът със звън напомня за леглото.
Махни корсета, странно здрав и цял -
виж, аз в такава близост бих умрял.
Таз смъкваща се рокля ми открива,
че като лъч след облак си красива.
Дай диадемата ти сам да снема -
корона от коси, пък с диадема!
Обувките хвърли, ела насам
и влез в леглото, в нощния ни храм.
Тъй в бели роби ангелите само
ни носят вест, но бялото ти рамо
по-скоро мохамедов рай вести -
знам, призракът е също бял, но ти
се различаваш в свойта белота -
той космите изправя, ти плътта.
Дай на ръцете ми сертификат
да бродят над, под, във, отпред, отзад.
О, мой нов свят, о, девствена обител,
о, кралство на един-единствен жител,
о, скъпа, златна мина, таен град,
пред теб щастлив съм, в теб ще съм богат,
свободен ще съм вътре и призван
да подпечатвам всичко свое с длан.
Ти, голота, си бременна с успехи:
че само дух без плът и плът без дрехи
трептят в екстаз. Жените диаманта
го ползват като топка на Атланта
и глупавият поглед със замах
се хваща в него, без да хване тях.
В жената неграмотните лаици
ще видят само пищните корици,
но тази книга пред избраници
сама на забранените си страници
ще се разтвори. Вече съм избран,
така че покажи ми се без свян
като на акушерка. Тук бельото
не е престиж, а пречка за окото.
Виж, няма страшно, гол съм отведнъж,
пък ти дори ще си покрита с мъж.
Бележки:
1. Това е едно от стихотворенията, които не са били допуснати до публикация в изданието от 1633 г. За първи път е отпечатано през 1654 г. и за първи път влиза в стихосбирка на Дън едва през 1669 г.
2. ...топка на Атланта... - Джон Дън има предвид Аталанта, която обявила, че ще се омъжи за този, който я надбяга. Никой не успял, докато не се появил Хипомен. Той имал три златни ябълки от Афродита и всеки път, когато имало опасност да загуби състезанието, хвърлял по една от тях. Аталанта неблагоразумно се отклонявала, за да ги гони. Дън обръща сравнението, защото в елегията жените със скъпоценните си камъни отклоняват погледите на мъжете от истинската им цел.
Do not go gentle into that good night.
Rage, rage against the dying of the light.
|