за Вас кой е?
Моите са много..
И все пак..:
Колко си хубава!..
Христо Фотев
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най- хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
В памет на автора!
ПРИЗВАНИЕ
Владимир Башев
Аз те търсих задъхан
дни, недели, години
и се лъгах по много
твои сенки и маски
и в кръга на десетки
мимолетни любими
аз отдавна изстрадах
твойте утрешни ласки.
Аз жадувам да дойдеш
за да смъкнеш от мене
непосилното чувство
на целувки, които
са били или крадени
или подарени
що тежат като тиня,
утаени в гърдите.
И когато ти идеш
като дъжд подир суша
и сърцето от радост
ще се пръсне на части,
аз не мога да бъбря
и не искам да слушам
овехтелите думи
за любов и за щастие.
Не! Не искам! Не трябва!
Ето тиха пътека,
да завием по нея
и да спрем - нека само
да усетя ръцете ти
като гълъби леки
доверчиво да кацат
върху моето рамо!
Да изчезна в мъглата
на косите ти гъсти!
Да потъна в лазура
на очите ти сини!
Нека дълго разказват
мойте влюбени пръсти
как те чаках да дойдеш
дни, недели, години!
Обичам те!:)
|