разминаването между искането и моженето поражда сериозно личностно напрежение, водещо до психически деформации. ако "максимализмът" ти никак не отговаря на това, което реално можеш да получиш, значи имаш сериозен проблем с поглеждането в огледалото.

като не ми се получават нещата просто се взирам много внимателно в хората, които привличам, за да разбера какво послание излъчвам и какъв тип хора то удря в десетката. ако ми налитат все идиоти, това не говори добре за мен. очевидно на челото ми пише: искам идиоти да ме заобикалят. или кървя ужасно и акулите надушват кръв и се събират.

смятам, че в личните отношения е достатъчно да имаш сравнително реална представа за себе си (щото абсолютно реална е невъзможно, все пак си пристрастен, оценяваш най-любимия си човек :)), пък каквото дойде. и да са ти интересни хората, да не се страхуваш и да си верен на себе си. мисля, че порастването се случва когато вместо мечти започнеш да имаш реални намерения и случки. пасивното мечтаене на лунна светлина за прегръдките на брад пит е за тийнейджърките. а аз вече съм на възрастта на майките им.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите