имам приятели мъже, споделяме , виждаме се , пием по някое питие, помагаме си кой каквото може и не си лягаме.
В моята глава не стои чоплещото любопитство как именно би ми пъхнал евентуално кремвирша ,защото ако вми минава тази идея-значи моите сетива го ловят не като за приятел, а за нещо друго.
Това не значи , че спя с враговете си, нито пък значи , че като прекъсна връзка с мъж-и останем приятели-неговата колода излиза винаги на кожения пасианс.
Просто разграничавам общуването , а сексуалното е дълбоко и висше такова общуване , и неговата приятелска усмивка , благоразположеност и отзивчивост към щуротиите, проблемите и радостите ми не ме подмокрят по никакъв начин.Знам , че биологически може да ми го набие всеки , както и аз мога да оставя мокра следа върху всеки корем-и въпреки това идеята нито ме чопли , нито притеснява.
Нямам точна идея какво им се върти из главите-т.е. за някои от тях имам добра представа, но гледам да не обръщам внимание , и като не даваш разнопосочни сигнали-нещата си остават в коловозите на дружбата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите