то човек не може да порасне и да съзрее без хормонални грешки на растежа. никога не съм вярвала в деклариращите съвършен самоконтрол. обаче моята загуба на контрол понякога ме кара да се чувствам жива. пък и си обичам грешките. но работя по самоконтрола, е, не много усърдно, да не стана пък супер съвършена, щото това стане ли, ще трябва да ме копат вече. хората, способни на временна загуба на разсъдък по хормонални причини поне имаме спомени и случки, над които да се смеем и с които да сравняваме значимите събития. ама гледам да не постъпвам чак толкова тъпо, че да се налага пластична операция и смяна на местожителството.

обаче!

не се чудя, а съм сигурна, че за някои хора аз съм била хормонална грешка. което не е начин да кажа, че се съмнявам в себе си и собствената си стойност, а да обявя, че разбирам, че при хората не винаги се получава прищракване по всички глави. понякога един хубав женски задник може да те настрои романтично за 24 часа, след което да разбереш, че това не е майката на бъдещите ти деца. очаквах повече весели случки в този клуб да се разкажат. ама пък той се оказа сборище на съвършени. :)

poor is the man whose pleasure depends on the permission of another.