... да си кажа.

Ако ме нагази хормона, ще чукам, и то неведнъж. Колкото по-силно ме гази, толкова повече ще чукам.

Можем да се борим по най-различни начини с изкушението, но всички си имаме точка на пречупване. След нея вече нищо не зависи от нас. Можем дори да решим, в пълно съзнание, че си струва да чукаме. И най-вероятно ще сме прави - голямото желание не е нещо, което е без значение и неудовлетворяването му не е без последствия.

Иначе да се насереш никога не е късно. Няма весело, няма и жалко. Ако имаш ум в главата си, ще гледаш с разбиране. Така и така и теб ще те опати, по един или друг начин.

The spirit of a dragon's tear
Is lovely at this time of year