От другата страна на везната е моето АЗ,което винаги съм потъпквала

Кога точно се яха метлата,спира да ми пука....и въобще правилно ли е поне веднъж да помисля за себе си по този начин?

Правилно е винаги, когато ти се нащърби усещането за справедливост, когато си разстроена, обидена, угнетена - да реагираш. То е като здрава имунна реакция на душата, на личността ти. Трупането води до клеясване на неудовлетворението, накърнява ти себеуважението и те прави още по-зависима от неестественото състояние на нещата.
Смятам, че трябва да се вдигат бунтове, революции, да се говори, анализира, да си отстояваш правото да се отнасят към теб с уважение, защото го ЗАСЛУЖАВАШ.
Естествено, при едно-две условия.
Без да обиждаш, а само изразявайки себе си и своя проблем.
Без да се страхуваш. Което значи да не си губиш вярата и убеждението, че винаги можеш да откриеш най-доброто за себе си.
И че ако любимият не е в състояние да си напъне задника, за да не ти причинява страдание, значи просто не е за теб и толкова по-зле за НЕГО.
Храбростта и куражът винаги се възнаграждават, а според мен ти ги можеш и двете.

Ами то може и на 50 да стана и пак да не съм го вкарал изцяло, може би Джони Лидера

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите