Прагматично погледнато, за едно здраво потомство ти е необходим на първо място мъж със здрав ген.
Значи вземи този, който те привлича максимално физически и естествено иска да има дете/деца именно от теб. Физическото привличане не е "дар на природата", а е по-скоро "кредит от природата" – тя инвестира страстни хормони в секса между двама, защото е преценила, че на микрониво генетичните им комбинации си пасват. Нещо, което не можеш да обезпечиш чрез каталожния бартер на комплект путка и цици срещу корпоративен хуй, в механичен сбор от тела и банкови сметки. От друга страна едва ли е добре да пренебрегваш неговото желание за дете и обвързване с теб. Според всички психолози, това дали един мъж е готов на брак с теб и да има дете с теб, е знак № 1 за силата на неговата любов и ангажираност именно към теб.
Ако обаче предпочетеш материално прагматичния, вместо природно прагматичния избор, трябва да държиш сметка за наследствеността. Да проучиш как стоят нещата с фамилията му – случаи на диабет, лудости, болестни пристрастености, нещастни случаи... изобщо семейната анамнеза. Това, редом със здравия, разковаващ секс ти осигурява дете с добра имунна система, което май е най-важно.
Казваш, че искаш детето да бъде щастливо. Ето това вече е нещо, което не би могла да осигуриш само с избора на съпруг, ако ще и Абрамович да е той. Стига да не е някой отявлен идиот, характеропат и задник, където щастие ще видите само ако много, ама много си падаш по перверзиите. Тук изборът ти изглежда най-лесен, тъй като е достатъчно просто да е нормален и разбран човек. Като все пак щастието ти зависи преди всичко от късмета и от таланта ти да си генерираш това усещане за благополучие и свежест в душата.
Дотук това е програмата минимум що се касае за избор на мъжа предимно в качеството му на осеменител.
Оттам нататък е добре да имаш дете колкото може по-скоро и фермерският период на отглеждането – докъм 5-ата му годинка – да премине преди да навършиш 30. За да може когато възпитателските задължения станат повече от фермерските, на теб да ти се открият време и възможност да си преосмислиш и регенерираш личния си живот, и все още да си в цветуща, а не в грохнал предпенсионен полуразпад.
Ако връзката ти не върви, евентуално да можеш се огледаш спокойно, без цъкащото кресчендо на биологичния часовник да те пришпорва и да ти изкривява критериите. И тогава вече спокойно да си избереш човек наистина присърце и наистина спътник. Тоест, да си се изберете взаимно. Без да се налага да го тормозиш с досадни изисквания от сорта на "направи ми дете", "гледай бебета", "чакай да ми минат 9-те месеца и после ше има секс, после ще съм хубава" и т.н. И без да се налага да влачиш старата връзка "като шлифер у жега", само защото евентуално можело било "милото" да му дойдел ищаха да те направи най-накрая щастлива...
Пиша ти всичко това, защото искаш нещо като обективност, оперирана от лирически отклонения. Въпреки всичко, обаче, личното ми мнение е, че нищо, ама нищо не може да се сравни с любовта – духовна и физическа в пълен комплект. За мен тя е същинският лукс.

Ами то може и на 50 да стана и пак да не съм го вкарал изцяло, може би Джони Лидера

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите