нощния влак за Момчилград, като бях на 5 годинки.
Имаше такова чудо едно време- нощен влак София-Момчилград, който пътуваше сигурно 2-3 пъти повече дори от старите москвичи осмаци, седмаци и лади.
Само че, тогава тя беше момиченце, нито аз, нито тя знаехме,ч е сме се срещнали.
А, де!
Едно потреперване на Континуума, останало незабелязано, освен като Дежа-Вю при някои от следващите ни срещи.
Странно: Да открия на тая възраст как ми действа Слънцето. А може би обяснението е, че преди просто не ми е действало така! Може би, защото като малък обичах дъждовното време, ама от ония дъждове-тихите рейн-вания, продължаващи с дни. Есенни...квази-есенни, всякакви...
Та, слънцето последните няколко седмици просто ме разбива. Държи ме жив, инжектира ми серотонин, меланин и прочее боклуци, не дава дума на меланхолията ми, рита я като мръсно псе, мръсно, но берсеркирано и непрекъснато налитащо да хапе, подобно на глупаво куче, тичащо да ръфа преминаващите автомобили.
Слънцето, слънчицето...Ако бях Ратцингер. сигурно щях да пробвам номера на Аменхотеп Четвърти, опитал се да стане Ехнатон. Няма как да мине, разбира се- дори на места като Египет, където слънцето си отива за малко и по малко. Ще ем изядат кардиналите. Кардинал се казва един от най-хубавите розови сортове десертно грозде, между другото, имам си една лоза, кръстил съм я Йозеф, на именития си патрон. Човекът все пак бе кардинал, преди да стане Понтифекс...
А кучето ще тича, слънцето ще го рита далеч и встрани, но като дойде юли и денят почне да намалява...какво ще правя тогаз...Дали може да си бутилирам малко..?
Да го еба.
Всъщност това е един от страничните ефекти на 16-часовия ден: В някаква странна релация и ко-релациа, може би дори кудкудяк-релация, слънчевите агенти по кожата ми се превръщат в чудовищни сексуални импулси, чудовищни не само по сила, но и по продължителност...и ето:
Госпожата лежи омаломощена на огромната спалня. Усмихвам се- тя е от единия от най-сексуалните типове жени. Почти правата коса лежи в крайчетата си сплетена на кичури от потта, част от нея по раменете, част- на миришещото на убийствена смесица от прясно изпрани, свежи, чисти памучни чаршафи, попили огромно количество чиста пот. Онзи неописуем аромат на секс, на жена, мъж, пот, сперма, вагинална течност, слюнка, мляко от зърната/дори да не сте млечни в момента- ще ви издам един секрет, уважаеми женки: Гърдите ви, ако бъдете чукани достатъчно хубаво и достатъчно дълго започват да излъчват аромат на мляко- един неустановим копнеж на тялото ви да бъде разпънато на кръст от един як пенис и напълнено с живот, комуто да майчинствате.
Вероятно, ако бяхте гущерчета, или нещо друго яйценосно, трътките ви щяха да миришат на жълтък или карамел.
Слънцето прежуря, откъм североизточния прозорец, широко отворен прониква тънко и боязливо онази толкова приятна и неочаквана за мен изненада- ароматът на море и водорасли откъм окосената ми снощи ливадка, обилно полята с една от онези романтични въртящи се пръскачки сутринта. Обожавам женски дупета в партер- малките, подобни на, простете за клишето, като пионерски барабанчета с едва доловима извивка-доза женственост, но твоето не е такова, макар и не едро, малко и стегнато, то има онази умопомрачителна и въздействаща ми като на съответния видов атрибут на неговите женски, на мъжко шимпанзе. Дупе на раждала жена. Цялата и същност-пропита с Ин, който ми въздейства някъде на под-ниво, вероятно артефакт от предците ми, вероятно атавистичен остатък- вирнала дупе като разгонено коте, но не котешко дупе, а женско такова, познало тежестта на майчинството- обожавам да вкарам абсолютно докрай и болезнено надървения си пенис в теб и да те масажирам, докато не откачиш, от самото начало, докато, преди да го пъхна в Същината ти, погалвам с него бузките, бедрата от вътрешната страна и, с болезнено закачулената огромна главичка- венериното ти хълмче.
Мисля си, казваш ми,ч е обожаваш усещането на блъскащите се в теб мои тестиси-дали, в единство и противоположност/чичко Кант, и ти, уважаеми Хегел, съжалявам!:-)/- може би, макар под формата на инверсия- получавайки липсващия на жена пенис , макар и не стърчащ навън,а болезнено-удовлетворително -в теб, ти обожаваш да усещаш на съответното място и другите части, прилежащи към комплекта.:-)))
Шега.
Хрумка.
Обожавам!
А когато денят почне да намалява, мамка му, мамка му, мамка му...:-((((((
Редактирано от Kиpo на 04.06.07 10:08.
|