|
Според мен двата пола взаимно си изкривяват представите - кръгово. И не знам кое е яйцето и кое кокошката. Самата идея да се симулира оргазъм е изкривена дълбоко в същността си - поне за мен. Първо, защото в основата й стои вярването, че оргазмът трябва да се преследва на всяка цена - едва ли не оргазмът е целта на секса. А зад това пък на свой ред се крие представата за секса като вид механична взаимна мастурбация - един вид да се наебем, просто за да свършим (за да се отчетем, да заспим по-лесно и т.н.). И второ, защото симулирането предполага да възприемаме оргазма като вид "награда" за мъжа, трофей и медал, с който да си окичи егото - което е малко обидно. Или като "примамка" и средство да бъде задържан. Или още по-лошо - като начин да се отървем от него (когато нещата се проточат), което е още по-обидно.
Та не знам къде са се объркали нещата и откъде тръгва цялата тази каша. Но вярвам, че ние взаимно се учим да бъдем мъже или жени. Лично за мен сексът е преди всичко заедност, сливане, близост - и ако усетя, че няма да е това, предпочитам изобщо да не го правя. Да, имала съм и несполучливи опити, и досадни мъже, които през 2 минути ме питат дали съм свършила - просто с времето съм се научила да не спя с такива и да ги разпознавам сравнително навреме. И предпочитам вместо да симулирам, да спя с мъже, с които да не ми се налага да го правя - нямам предвид "суперлюбовници", които ме смазват от оргазми, а такива, на които вниманието им да е приковано в мен самата и радостта, че сме заедно, а не в оргазма ми. Всъщност липсата на необходимост да симулирам е един от сигурните пътища към съвсем естествен и искрен оргазъм за мен.
Та идеята ми е, че мъжката представа не се изкривява самичка - изкривяват я жени, които симулират.
|
Re: Изкривява ли се представата на мъжете [re: Veronic]
