Като ви чета мненията, стигам до извода, че съм постъпила наистина правилно. Все пак се обадих само веднъж. За да му покажа, че имам интерес. Може пък по някаква причина да е искал да се обади, но да си е мислил куп неща и да се е чудил как ще реагирам и т.н. Просто трябваше да се уверя, че наистина не ме иска. За да мирясам аз самата. Не мога да ви опиша как сума време въобще не бях на земята. Не мисля, че едно обаждане означава, че му се натискам??
И не е за подценяване факта, че ТОЙ предложи да се видим в крайна сметка. Което е басси бруталната постъпка, след като още тогава е знаел, че няма намерение да го направи. За да ме дозариби ли го направи или да си почетка самочувствието??? Тук бих могла да констатирам, че мъжете са копелета, но няма да го направя, защото знам колко не-такива четат тази тема.
Но признайте, че не е редно да ми дава шанс и надежда, като му е през оная работа за мен.
Като цяло съм доволна, че добих яснота по въпроса. Доста по-добре, отколкото да се чудя аджаба да не би пък случайно да ме иска.
И не може да ме обнинявате, ако малко или много заприличам на него. Ако това се случи, самата аз не бих се обвинявала.
Парадоксът в цялата работа е, че съм на мнение, че той губи. Но не го знае. Което ме подлудява. Знам например, че ако излезем още веднъж, ще се зариби даже повече от мен.
Май много се увлякох. Но толкова много мисли се въртят в главата ми, че мога да пиша до утре.
Благодаря за мненията!

Kann uns zum Vaterland die Fremde werden? Iphigenie