Всички хора искат любов – да обичат и да бъдат обичани. Най-отчаяно от нея се нуждаят тези, които се стремят да докажат на целия свят, че няма любов, че никога не е съществувала и че те не се нуждаят от нея. При такива въпроси човешкото общество вече не може да се разглежда като маса – то се превръща в група от личности, където всеки разбира по своему необходимостта от любов, опитва се да проправи собствен път и да решава проблемите в тази област максимално удобно за себе си.
Най-хубавото, което хората преживяват в своя живот, наричат любов, и то не зависи от това, колко пари имаш в джоба си и какво е положението ти в социалната йерархия, но страхът, там където съществува, не може да не измести всички чувства, които не са свързани с обезпечаване на безопасността. Откритият и чувствен човек е уязвим, "затвореният" се чувства много по-безопасно. Безопасността е основна ценност в корпоративния, технологичен и стандартизиран свят. Тук движеща сила в отношенията се явява не любовта, а конкуренцията, движена от страха за безопасност и чувство за нестабилност. Могат ли да бъдат стабилни чувствата на хората? Света ни предоставя избор: чувства, преживявания, богато оцветен с емоции вътрешен мир или безопасност и ежедневна проверка за вируси. Какви ще пожелаем да станем в недалечно бъдеще – хора или машини? Защото среден път няма. Любовта отсъства там, където се вселява страха. В това число и страха да не загубиш любовта. Зад натрупването на собственост стои страха да не я загубиш. Отношенията между половете в днешното общество включват в себе си като централен елемент понятието собственост и нейното опазване. Любовта се опитва да се превърне в собственост, в момента, когато се опитат да я запазят, заключат и ПРИТЕЖАВАТ.

Айде стига за тази вечер......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите