Понякога ни е страх, друг път ни мързи да обясняване, не ни пука чак толкова или не можем да облечем причината в думи. Или сме обидени. Или през ум не ни минава, че другия не знае. Или защото смятаме, че трябва сам да стигне до необходимия извод и това е тест става ли. А може и да подозираме, че ще се направи на какъвто искаме, за да ни угоди, без да се промени реално.

Относно непукането за другия, при който имаш вниманието му ... най-голямото внимание, което аз съм имал е при взаимна хармония - аз мился за нея и тя мисли за мен. Тогава можеш и да се отпуснеш, да повярваш и да намериш сили.

Ако "шамаросвам" жена и тя пак ме "обича", значи е "под" мен. Може би за такива дами говориш ... Или е било момент, в който тя е решила, че имаш нужда, в криза си ... и ти е помагала да излезеш. В такива моменти наистина можеш да направиш невъобразими неща и тя да ги преглътне, опитвайки се да ти даде ... подкрепа, любов.

За съжаление, малко мъже разбират това ... на дамите им идва отвътре.

Лягам до нея. Търся къде е топлия дъх, топлия дъх ...