Интересни са ми някои нюанси на твоя въпрос. Думата "фалшив" е силна, но предполагам е използвана нарочно, за подсилване на ефекта.
Изпитах истинско удоволствие четейки Лилит, защото темата за самоконтрола и свободата ми е твърде болезнено позната. Не може и двете. А пък е твърде трудно и само с едното.
Какво е сексът? Усещането, при което би трябвало да имаш най-много свобода, реципрочно най-малко самоконтрол. Но кой се осмелява да го направи? Кой има куража да бъде толкова безкомпромисно естествен? Кой е убеден, че може да загуби себе си и след това да остане същия? Кой може да си вземе всичко без да се изплаши? Кой може да даде всичко без да спре да се обича? Вие способни ли сте да изключите от съзнанието си тези неща? Защитени ли сте от торнадото на вашата вътрешна свобода? Готови ли сте за вашето щастие? Трябва твърде много да се обичате, за да е така. Поздравления за вас, които го можете, но аз се опасявам че много малко хора знаят наистина да обичат себе си.
Фалшивата страна е именно липсата на любов. Тази липса води до страх от нихилация. Страхът, разбира се, разчита на самоконтрол, а самоконтролът ни забранява удоволствието. Удоволствието и щастието са магия, след която не остава нищо. След нея се оказваме в празнота, която не знаем с какво да запълним, защото разполагаме само със себе си, което явно не се оказва достатъчно.
Това са просто разсъждения, принципни, може и тотално да не са верни. Но аз често си ги имам и те не ми донасят особена радост в живота. Та това исках да кажа - чувствам се фалшива за това, че не съм свободна, за това, че не мога да изживея докрай нещо, което още не съм решила самата аз дали заслужавам. И още не съм се научила така да си вярвам, че изгубя всичките си страхове. Да повярвам, че няма да се изгубя, нито в любовта, нито в смъртта, и че удоволствието може само да накара атомите ми да заиграят в един универсален вселенски синхрон.