Единствената "лъжа", за която се сетих, е сдържаността ми. Винаги съм се опитвала да се "представя" пред партньорите си като овладяна, уравновесена и хладнокръвна - както и себе си да убедя, че съм такава. Не го правя нарочно, дори рядко го осъзнавам - то е някакъв инстинктивен самоконтрол, който се включва на автопилот.

Всъщност го осъзнах едва преди 1-2 години - дотогава си мислех, че просто съм с по-хладен темперамент. Осъзнаването стана много внезапно един ден, докато гледах някакво порно. Беше малко особено порно - доста семпло някак, изчистено откъм спец ефекти, а актрисите изглеждаха адски естествени, сякаш бяха забравили за камерите. Дори не бяха някакви особени хубавици.

Та едната актриса тогава просто ми взе акъла - за пръв път в живота си виждах такава страст и екстаз! Идея си нямаш, беше като стихия, бездна.... как се гърчеше, викаше, крещеше, мяташе се... не мога да ти я опиша! Беше толкова първична, откровена, дива, волна и жива, че ми изглеждаше като някакво космическо божество. Толкова красиво беше, почти мистично… Бях като хипнотизирана, не можех да откъсна поглед, почти бях спряла да дишам... Всяка нейна клетка излъчваше удоволствие и свобода – ТОТАЛНА СВОБОДА! И, ако щеш вярвай - чистота и невинност! Онази невинност, която излъчват примерно животните, докато се чукат...

Бях толкова разтърсена от видяното, че се разплаках - в първия момент не разбрах защо. После си дадох сметка в какъв затвор живея всъщност – мой личен затвор, вътре в мен, от който никой не може да ме измъкне. И че никога няма да бъда като нея. А ужасно ми се иска…

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите