Котаранко, не мога да говоря неща, за които не знам нищо.

Имах страхотна приятелка рускиня. Как се е омъжила, какво е било, какво се случва между нея и мъжа й, няма как да знам. Знам, че беше страхотна жена, много красива, възпитана, умна, образована, заедно с мъжа си беше завършила не помня какво в тогавашния Ленинград. Тя беше от Ленинград, сигурно има значение дали си от Сибир, или от Ленинград, все пак това е огромен град и нещата са по-различни. Баща й беше професор, но не помня по какво.

А тя беше истинска красавица, с дълга до кръста тъмноруса коса, много изящна фигура, и нямаше нищо долнопробно и гадно в нея, напротив.

Имаха момиченце, и никога не я видях да е небрежна или немарлива.

Беше страхотна приятелка. Разменяхме си рецепти, учеше ме на руска кухня, ходехме си на гости, излизахме заедно по женски. Нямам нито една забележка. Де да познавах толкова безупречни българки, ама не познавам.

После се преместих да живея другаде и се загубихме.

Ако съдя по нея, не мога правя негативни забележки. Разбирам, че тя може да е изключение, но аз пък само нея познавам. Затова обясних, че според моя опит не мога да кажа нещо лошо.

Ако някой може, нека да каже, просто аз това съм видяла, това съм чула, това съм преживяла.