Добре де, Файл, ти тогава ще убиеш някоя американка, за която най-нормалното нещо на света е да забременее от някой и после да му поиска доживотна издръжка.

Американците знаят как да изкарат пари и са по природа бачкатори. Техният принцип в живота е "живей, за да работиш". Обратно на това българите не знаят как се правят пари, а могат единствено да крадат от други българи и от държавата си. И българки и американки са материалистки, но американците са способни на всичко, докато българите по принцип за нищо не стават.


Че аз тогава според теб съм за убиване. Вярно е, че сама издържам себе си и сина си, но и когато пазарувам за сметка на бившия ми съпруг или изобщо за сметка на близък човек (примерно приятеля ми) просто не броя и не смятам. И да, правила съм сметки за стотици левове. Винаги имам достатъчно, за да ги покрия и сама, но това не значи, че не смятам бившия ми съпруг или приятеля ми за непричом и че няма да бръкна и в техния портфейл.

Въпросът за издръжката на дадено семейство не е въпрос между самите съпрузи, а е чисто политически въпрос. И аз разсъждавайки точно като полу-българин смятам, че тогава когато се краде достатъчно особено от държавата няма да има недостиг на ресурси в семейната общност и няма да се правят разни дребни сметки от порядъка на 500-2000 лева годишно. Но когато не може да се краде колкото трябва и в най-лошият случай нещата опират до частен бизнес, в който не се плащат данъци и доходът е на средно равнище нещата между самите партньори могат да се загреят. Поради тази причина отдавна съм казал, че който не е истински богат няма смисъл да прави семейство, защото то ще зависи от останалото общество. А номерът е да направиш семейство и ти да определяш с парите си правилата на общество, не обратното.


Има нещо, които се споделят и съвместяват. Не си живял още съвместно с жена в собствено жилище, споделяйки сметки и битие, и не знаеш колко заплетени са понякога материалните отговорности.

Реално погледнато няма начин да живея съвместен живот с жена на моята възраст, защото разликите между мен и жените на моята възраст в България са космически. Аз мисля рационално, прагматично и целенасочено като вървя по строго предначертан план, който при това се съобразява достатъчно добре с обстановката, докато те разсъждават ирационално, идеалистично и хаотично и изобщо между нас няма никакво тъждество. Освен това аз винаги прилагам принципът на двойният стандарт, което означава в пряк и преносен смисъл наличието на два джоба.



И това ми се е случвало. Може би веднъж- до 5 пъти на година, яко изтръсквам всички около мен. Смятам, че е справедливо всеки да си носи отговорностите така съвестно, както и аз си ги нося.

Социалната издръжка на детето не е проблем на родителите, а на държавата. Когато държавата абдикира от тази своя отговорност като направи здравеопазването и образованието платени и оскъпи ненужни стоките от първа необходимост остава единствено да се краде от нея или най-малкото да не й се плащат данъците.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите