Добре де, Файл, ти тогава ще убиеш някоя американка, за която най-нормалното нещо на света е да забременее от някой и после да му поиска доживотна издръжка.

Че аз тогава според теб съм за убиване. Вярно е, че сама издържам себе си и сина си, но и когато пазарувам за сметка на бившия ми съпруг или изобщо за сметка на близък човек (примерно приятеля ми) просто не броя и не смятам. И да, правила съм сметки за стотици левове. Винаги имам достатъчно, за да ги покрия и сама, но това не значи, че не смятам бившия ми съпруг или приятеля ми за непричом и че няма да бръкна и в техния портфейл.

Има нещо, които се споделят и съвместяват. Не си живял още съвместно с жена в собствено жилище, споделяйки сметки и битие, и не знаеш колко заплетени са понякога материалните отговорности.

Аз сега какво, да накарам приятеля ми да плаща за сина ми? Разбира се, че не.

Аз плаща моите отговорности, те техните...и се получава така, че може да вляза в три големи магазина и да пазарувам с мои пари, с пари на бившия ми съпруг или с пари на баща ми, на приятеля ми...и крайната сметка да е четирицифрена.

И това ми се е случвало. Може би веднъж- до 5 пъти на година, яко изтръсквам всички около мен. Смятам, че е справедливо всеки да си носи отговорностите така съвестно, както и аз си ги нося.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.