О да? Така ли? Написа ми, че вината била в нея, и че тряяло да си намеря някоя, която да ме заслужава... И даже не искаше да си пусне скапаните слушалки и да ми го каже с глас. А в същия ден се държи с мен все едно нищо не е станало.

Винаги когато са ме скъсвали е било лично, очи в очи. И мисля, че така правят доблестните хора.

Аз откъде да знам, че не е застанала пред компютъра с приятелите си? Може да си е направила гавра (аз знам, че това не е така, но го разбрах по-късно). Защо не ми го каза няколко часа по-рано, когато бяхме заедно? Или на другия ден? И защо въобще се занимаваше с мен? И защо ми говореше как ще го направим, и да не бързам. И как тъкмо и бил дошъл и затова не искала.

Аз не съм цвете за мирисане. Ясно е, че не съм достатъчно готин, забавен, и т.н. Но защо ме залъгва с разни глупави приказки? Не може ли просто да ми каже "не те харесвам" и точка? Защо трябва да се обиждаме един друг? Защо трябва сега да се мразим? Защо?

Аз не съм я обидил. Наистина, ушите и бяха мръсни (видях ш******а ушна кал с очите си, исках да я целуна по ухото), миришеше на пот (не като клошар в рейс 102, но все пак понамирисваше), и наистина мисля, че дупето и не е от най-стегнатите (точния израз беше "дупето ти е пълно")... Написах и още, че явно си търси по-расов мъж, с по-готин вид, кола, и пари... И какво? Това обида ли е? Нима ако имах тези неща нямаше да съм по-привлекателен в очите на една 19-годишна студентка? Нима това не е белег на власт и сила? Хайде стига!!! Не казвам, че парите са всичко, но все пак са важни!!!

Това е всичко, което и написах в този смс, "грозната" ми постъпка (както ти се изрази).