Ако те разбирам правилно, всички си имаме тъмна страна, и, разбира се, е за предпочитане да й дадем воля тъкмо там, където не са намесени чувства (въпреки че в маса случаи е така, и това е ужасно) Тъмната страна е сянката, това което не знаем, че сме, и може би никак не би ни се искало да сме..

Всъщност ако говорим за любовта като театро, може би имаш предвид, че тъкмо там, във връзката между двама хора, които се обичат, тъмната страна се потиска, или поне би трябвало... и може би някои хора остават неудовлетворени от това, че не могат в една връзка да се изявят не само като такива, като каквито са известни на себе си и околните, ами и да изкарат скритите си бесове... дали това ги потиска, или го правят нарочно, т.е. мили са, нежни са, свестни са, тъкмо за да потискат това у себе си, от което се боят, е отделен въпрос и аз му нямам отговора.

Ами дяволът се явява в различни образи и по различен начин се отнасяме към него,

- веднъж се появява като могъщ и властен цар с рога до небето, пред когото се прекланяме и сме в негова власт, правим това, което ни каже, макар че се отвращаваме от себе си

- понякога като съблазнителя, който ни казва, че изпускаме едва ли не тъкмо най-същественото нещо в живота си

- понякога като гуреливо проскубано кирливо уродче, и ние хем се гнусим от него, хем състрадаваме и се чудим дали да го не пуснем под завивките...

Това е и в зависимост от това, какво отношение имаме към самите себе си. Той знае кога как да се явява. И в зависимост от това, как се е явил, какво отношение имаме към офертите или заповедите му, така постъпваме пред себе си, пред любимите си, или пред някоя руса дългокрака с червени ботуши срещу пари. Различно, бахти, не знам..

Е, само исках да кажа, че ако на някого му се искат странни неща, които инак не прави с любимия човек, това не означава, че пред любимия се играе театро, а още по-малко, че всички мъже се правят на уж влюбени, за да могат да чукат. И ако имат достатъчно пари, та да си позволят да си плащат чукането, изобщо ще зарежат емоционалниченето... не е така, нали не мислиш, че е така?

Вярно е, че любовта е силна емоция, дава криле, ама като плющиш 12000км с тия криле като гигантски птеродактил през дъжда и бурята, от единия до другия полюс, може и да ти понатежи, да ти подгизнат крилете, да въздъхнеш и да ти се доще поне за час да си гадняр.... Това не оспорва любовта, естествено.

Изобщо въпросът, какво човек Е, какво НЕ Е, какво е в действителност, какво е всъщност, и какво е още по-всъщност, какво знае и какво не знае за себе си...си е една много отделна, много кошмарна тема, с която по-добре данса занимаваме, щото синца ще превъртим и ще трябва да се самоубием колективно при спазване на добър ред и някои правила за безопасност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите