Аз мисля, че човек трябва да използва емоционалната си свобода за експерименти със себе си и другите хора.

Срещала съм това твърдение под друга форма и с други думи изречено, и все някак не намирах изказ на собствените си мисли.


Мисля, че човек трябва да си дава време за емоционална свобода, тоест да сваля от себе си всички ограничения, и да изпробва всичко, на което се натъква, внимателно подбирайки какво в момента му пасва, като физика, душевност, секс, емоции и всичко, което касае човешкото транссексуално общуване.


Мисля, че само зрял и отговорен индивид може да направи това. Определено не е за пубертети, които се тресат емоционално от първите сексуални и емоционални тръпки. Малко или много трябва да имаш изградена някаква психична защита, за да почнеш експерименти с психиката и емоциите си.


Но това за мен е наистина емоционална зрялост, да се оставиш да преживяваш смело нови връзки и да навлизаш в нови територии, за да се видиш в нови ситуации с различни хора по различен начин.


В тоя смисъл някой да ми проповядва как моногамността е единствената вярна политика за зряла и отговорна връзка ми е малко странно. Ако не си се видял с различни връзки в различни ситуации, как тогава решаваш дали си моногамен, и изобщо какъв си?

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.