Много малко хора ще те разберат-аз съвсем наскоро,през последната година -две доузрях за тази теория ,даже не е още не съм я попила напълно.Т.е знам,че е правилната,но понякога комплексите ми и предразсъдуците ми пречат.
Съгласна съм ,че колкото по -малко очакваш от хората и ги оставяш да бъдат самите себе ,а също се съобразяваш с посоката,която те искат да поемат, то толкова по- привлечени се чувствуват от теб (ако разбира се,имате взаимни чувства и ако не си попаднала на емоциоанлен дебил).
Има и хора,които обаче искат да живеят в емоционален затвор-той ги кара да си мислят,че по този начин партньорът им показва обич,когато това което им се показва е единствено чувство за притежание.
А притежание няма-дори в една моногамна връзка-никой на никого не принадлежи.Хората имат прекалено много да решават за самите себе си-често душата ,тялото и разумът искат различни неща и объркването е голямо.Ако се прибави и притежанието,то объркването става още по голямо. Аз не мисля,че само защото си във връзка ,трябва да спреш развитието на Душата си.Напротив- правилната връзка би помогнала в тази насока.
Предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите