|
Ако подобна преподредба е система и я прилагат към мен и при условие, че добре познавам естеството на работата и на останалия живот на другия, ще си задам въпроса дали аз самата не подавам неясни сигнали и внасям погрешни представи у другия.
Пак казвам, че ако този другия е за мен важен и, как да кажа, част от живота ми и от мен самата, бих дала достатъчно толеранс, за да не се чувства той притиснат от мен и от обстоятелствата ( или поне се оптвам да го правя). Защото житейски опит различен и всеки съди по преживяното от себе си. И също като теб мога да дам много уточняващи примери, но за съжаление няма как да го направя тук.
Да не говорим до каква степен липсата на достатъчна комуникация може да скапе и най дребничкото нещо.
Ако, както казваш ти, тази случка е само върхът на айсберга, то не е ли редно тези двамата да седнат и без да си дирят вина, без да се цупят и без да се тръшкат, да обсъдят някои основни неща във връзката си.
И още нещо. Дали в тази връзка само приятелят ти, според думите ти, е "ощетен"( слагам го така, щото както вече обясних, не го мисля за такъв)?
Понеже дори това, което разказваш да е грешка, нима той самият е бил винаги безгрешен и безупречен, та да може да си позволи да упреква другия?
Или е много по- дбра идея да седнат като двама зрели хора и да си кажат един на друг какво искат, какво могат и да си уточнят понятията, защото докато се блъскат един в друг системата няма да проработи.
Хората се събират, за да стоят от една и съща страна на барикадата, не да се борят един с друг.
И ако към това добавя евентуални силни чувства и страсти между тях, ще излезе, че така, неговорейки трезво, тези чувства ще бъдат убити и смачкани заради едната инатливост и липса на разбиране.
Впрочем понякога най- глупавото оправдание е истина, колкото и да ни се струва безумно.
Ето ти пример, извън темата.
Преди много години, в един много горещ летен ден, аз успях да изпусна в единствената локва в София куфарче с документи за виза за френското посолство. Никой не ми повярва, сигурно и аз не бих повярвала, ако буквално пред очите ми куфарчето не се бе отворило и 40 броя не се бяха стопили за секунди.
А когато се оправдах с истината ме изкараха идиот.
Ти може да сменяш гума за минутки, ма има и гъзоръки мъже и жени, дето не го могат това. Аз сигурно ще загубя повече от час, при това съм доста сръчна, просто не ми е обичайната работа.
Чакай, че се отплеснах.
Но никакви страхове не могат да променят обективния поглед към нещата. А той е рационален и логичен.
Тук, обаче смятам, че си в голяма грешка.
Страховете ни променят много обективния поглед и трезвата преценка.
Иии правим грешка след грешка.
Да не говорим, че от думите ти никак не виждам той да е рационален и логичен. Тъкмо обратното.
За социалните и моралните норми можем да говорим до утре, доста хлъзгава ще дойде темата.
Не ме разбирай грешно, била съм и в ролята на приятеля ти и в ролята на жената.
Влюбена в теб
|
Re: Парадокс... [re: Hoвичok]
