http://www.youtube.com/watch?v=Y_vKCHbawbg

Понякога музиката сама ти дава усещането, което напразно търсиш.
Ето на, бях се отказала вече, а тя се появи сама - нещо забравено, а все още плашещо силно.
А как е възможно еротиката да носи страх? То е като онова изтръпване пред първа среща, за мен - като тъмнината в театралния салон, когато винаги ми е леко хладно и треперещо отвътре, като да не смееш да се обърнеш, когато очакваш докосване.
Чистата емоция е носи в себе си страх и очакване
Студена нощ . Музика в мислите, близка и позната. Всичко в нея е притихнало, въпреки, че пръстите и се вледеняват. Ако се раздвижи, ще развали магията. Вдишва, бавно и отмерено, за да има как да измерва секундите на това безкрайно очакване. Всичко и се струва по-ярко, по-осезаемо, от острия въздух до кората на дърветата, полепнала с нощна влага.
Музиката тече, все по-силна с всяко вдишване, все по-отчетлива в мислите и.
Ще дойде. Не съществуват вселени, в които той избира друго. Всичко се решава тук и сега.
...Нали...?
Иска и се да се свие на стълбите, далече от вятъра. Или не, не е заради студа. Иска и се да се скрие от всички възможности.
Усеща всяко нервно окончание по гърба си, все едно може да види приближаването му без да се обърне. Музикакта ще заглуши стъпките му. Няма да го чака просто така....


-Откога си там?
-Гледах те. - пръстите му се вплитат в косата и и тя изтръпва. - Да тръгваме.

Кой ще се присъедини?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите