В България думата феминистка звучи гадно, почти със статут на псувня. С тази дума мъжете "обиждат" жените, които по някакъв начин са ги наранили. И повечете жени се срамуват да бъдат наречени така. Обаче както ти сам отбелязваш, значението на тази дума е много далеч от смисъла, който му влагаме.
Феминистки движения са съществували през 50-те и 60-те години на 20-ти век, в определени държави по света, и слава богу, са си свършили добре работата. До голяма степен благодарение на тях, сега, в началото на 21-ви век, в Европа и други места по света една жена може да се чувства нормално равностойно човешко същество. Движението само по себе си вече няма своя смисъл, защото целите са постигнати. Сега феминизъм е редно да се появи в Африка, в арабския свят, в Азия, Южна Америка и т.н., т.е. за една жена /а защо не и мъж/ който би искал да се бори за някакви човешки права /защо не женските/ има достатъчно работа в този наш объркан свят.
Феминистките ми харесват точно толкова, колкото ми харесва и всеки един човек, борещ се за своите или чуждите права, един вид за победата на духа в някаква своя форма. Сигурна съм, че ако бях мъж щях да подкрепя борбата им, тогава когато тя е съществувала.
В едно нещо се надявам да се съгласиш с мен, обаче. В България /може би и на много други места по света, които аз не знам/ не съществува почти никаква култура в общуването между двата пола, двупосочно. Липсва уважение и взаимно признаване, и това е много, много жалко. Разбира се, че това си личи и в този форум. Личи понякога само от две думи, дори със случайни хора на случайни места. Все още не мога да си обясня на какво се дължи, на какви стереотипи все още робуваме. Има много фалш и много злоба. И нереалистични изисквания. И страх. Агресия /от страна на двата пола/. Нещо много генерално сбъркано, от което всички страдаме.
Бих искала това да се промени. Просто една моя мечта.