Всяко творчество може да има конкретен автобиографичен предсмисъл - това е ясно. Но макар провокирано от него едва ли всичко е толкова прозаично и не ми се вярва поводът за идеята да е равен с нея, напротив - получава се именно надскачане на първоначалния порив, дори да го наречем замисъл. А смисълът и значението вече се случва у зрителя, слушателя, читателя и така. Не напразно в песента конкретиката все пак е избегната. Това, което е човешки образ в една песен, като идея може да е съвсем друго. Линията е: конкретика (у твореца)----> Абстракция (самото произведение, в случая песента)------> Пак конкретика (но този път у наблюдателя, която много рядко има нещо общо с първата конкретика или тази на автора). В този смисъл не е трудно към песента или по-точно текста й да се подходи от гледната точка на човек, разкъсван между своя нормален реален живот и непостижимата или поне твърде далечна и вероятно дори плашеща любов. Той бяга, тя го преследва, тя се отдалечава - той я търси. И така не може да се вземе едно решение, защото любовта е твърде много, толкова колкото той нито може да осъществи, нито да приеме, толкова колкото никой не може да му даде. Тогава образът на любимия вече не е сигурна и стабилна идея, той се мени, той е и реалност, но и фикция, той не може да бъде разграничен, видян, осъзнат. Тоест съзнанието губи своята способност да възприема, преценява и осмисля, любовта е твърде много - тя е чувство, сърцето се бори с разума, това разделя вътрешно човек, а в мига, в който "лявата" везна натежава повече настъпва умопомрачението... лудостта. "Луд от любов" тук придобива най-реалните си и ужасяващи, макар и все още запазили романтизма на идеята очертания - избор не е бил направен, избор всъщност няма, опцията изход е била измама от самото начало - любовта, тази прекалената, в повече любов, е присъда, която току-що е била осъществена. Като резултат на неспособността да бъде понесена, товар, който не може да бъде снет, той смазва, премазва, опустошава, изхвърля, обезобразява и лишава... от всичко.
Примерно, де
It's win or lose not how you play the game...
|