ей това хич, ама хич никога не е работило за мен
1. някак и аз, а и мъжете, които ми се е налагало да преглътна, ами не мога да приема, че сме податливи на такива класически учебникарски тарикатлъци.
а когато се случи (защото е ЯСНО, че работи), се смея с глас мнооого продължително. ама много, и като за последно.
2. хич не си падам по насилствените методи, пък били те и дисциплинарни. хората се чудят как да се влюбят, а аз да обичам и да си седя кротка, мирна и тиха:)) ами ако сега веднага не изпратя този мейл или смс или не му се обадя, това застрашава природното равновесие просто.
3. да си тръгнеш от някого с мисълта и включения часовник колко време ще мине докато се усети и се обади, е ебаси и "тръгването":)) а и има доста по-интересни неща за правене от гледането в часовника/ календара.
да не говорим, че може да го засърби к*ра и да мине да те изчука, а ти да отправяш благодарствени молитви Богу, че ти го е "върнал".
4. каквото и да правиш, не е добре да си зависима (т.е. изобщо да мислиш) дали ще хване дикиш или не.
5. Лана, това, което описваш, не е отговор "как да си тръгна", а "как да опитам да си го върна чрез фалшив финал". а може би Дъждовната точно това иска да чуе?
мисля, че поне трябва да я предупредиш, че след тръшването на вратата може никога повече да не го види наистина. когато това спре да я плаши, ще може да продължи, мисля аз
P.S. без малко да забравя:
ами на никой мъж ли не му минава през главата, че дори ДА СЕ ОБАЖДАМ, да пиша мейли, смс'и, т.е. видимо да изглеждам все така безнадеждна и влюбена, това може съвсем ДА НЕ Е така?
да имам друга/и връзка/и, но да НЕ Му казвам, защото, нали, приела съм ролята на Обсебената:))
и да се забавлявам с това докъде може да стигне егото му (а и лошотията му), защото си мисли, че ме е съкрушил, че ме владее и може да ме има когато пожелае:))
някои хора (не само мъже) когато си повярват, че са толкова неустоими, настава истинска веселба, честно :)))
nothing's impossibleРедактирано от angela_hell на 14.01.07 11:27.
|