И аз съм се чудила! И то, точно в тази формулировка на въпроса – защо АЗ след 5-тата година ставам неудовлетворена, от там мрънкаща и искаща?! Защо е това непрестанно дразнение от елементарни негови недостатъци, които преди това благородно не забелязвах, какво остава да ме подразнят?! Защо мога да си кажа директно – „миличък, не ми се прави секс, предпочитам да си догледам филма”, а преди това не ми е минавало и праз ум, че може да има ситуация, в която на мен да не ми се прави секс с него!
И понеже не може да съм умна жена и да нямам поне концепция как да отговоря на този въпрос, ще споделя – отчитам като сравнително точно попадение, поста за намаленото производство на феромони, които ни помагат да се държим като напафкани по време на „промоционалният период” (моето определение аз „влюбени”). Съгласявам се и със загатнатият проблем за натрупани негативи по време на 5 годишната връзка, които ни карат да си въобразяваме, че имаме право да мрънкаме, да искаме, да се сърдим за несбъднатите ни очаквания и прочие гадост и досада! Моят принос в разсъждението е – смятам, че хората са обречени винаги да се връщат към нормалните си параметри, след форстмажорни обстоятелства като влюбването, и тогава над главите ни надвисва въпросът „дали направих верният избор” или както казваше един познат
„в любовта всичко е само късмет – дали ще попаднеш на верния човек”! А докато намерим еднозначният отговор на въпроса „това ли е моЯТ човек?!” или пак се „изпържих” времето продължава да тече и ние все по-отчайващо се доближаваме до определението „женки”, а не „жената на живота ми”!