има едно нещо, наречено емпатия, умението да се вживееш в ситуацията на другия. ако е налице, в повечето случаи ще си наясно защо някой постъпва по един или друг начин и ще атакуваш лечебно причината, а няма да му извиваш ръцете на спре да бъде себе си и да не постъпва по логиката на своя си живот. ерго, няма да има и разочарования. и никога няма да ти хрумне на променяш някого - стига да не става въпрос за случаи, нуждаещи се от клинично лечение. защото всяка отделна човешка вселена е абсолютно лочигно, хармонично и причинно следствено наредена. опознаеш ли я такава каквато е, просто е изключено да не я приемеш.
друг е проблемът, че много место ние се мислим за едно, хората ни смятат за второ, а сме съвсем петнайсто. другите срещу нас също са в това разпетнайсетоторение. и всъщност докато си мислим, че сме само двамата, сме всъщност цял футболен отбор с резервите. и тръгваме да изискваме, променяме, тъпчем, без всъщност да знаем кого.
ама - пълно щастие няма, само пожелания за емпатия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от emma_goldman на 16.12.06 02:03.