До каква степен разочарованието/отчуждението/неприязънта към партньора/ката се дължи на действия и бездействия на същия и до каква на собствените ни очаквания/желания включая неосъзнати такива?


Много примери мога да дам за пряко или косвено поведение на партньора, което лошо засяга достойнството ми. Примерно непоканване на рожден ден, поддържане на контакти с хора, които не понасям, особено много неприятно е да се опитва да ме сравнява с други по-съвършени от мен мъже, да ми дава акъл какво трябва да правя и какво не, да ми прави забележка как съм бил пушил цигари, защо съм се набутвал еди къде си с пари и така в реда на нещата.





Не се ли получава така, че очакваме априори от някой друг да мисли като нас, да усеща нещата като нас и да реагира като нас и когато това не стане - да изкарваме него/нея виновни?



Абсолютно правилна констатация!



И за десерт превъзпитаването, като стремеж да си направим от жабата - принц или от принца - жаба, то е ясно, че се дължи на разминавания м/у обекта и субекта. Но докато се опитваме да предизвикваме някаква трансформация дали в очите на другия не преживяваме обратната такава?

Просто не ги слушай като ти говорят глупости и ти им говори нещо друго. Няма смисъл от диалог с такива хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите