- До каква степен разочарованието/отчуждението/неприязънта към партньора/ката се дължи на действия и бездействия на същия и до каква на собствените ни очаквания/желания включая неосъзнати такива? - до голяма степен това са собствените ни очаквания, да не кажа основно..

- Не се ли получава така, че очакваме априори от някой друг да мисли като нас, да усеща нещата като нас и да реагира като нас и когато това не стане - да изкарваме него/нея виновни? - всеки си търси половинката, нормално е. Мисля, че много малко противоположности са оцелели дълго време заедно. По - скоро оцеляват допълващите се, хармонични части. Да..виж пак т.1

И за десерт превъзпитаването, като стремеж да си направим от жабата - принц или от принца - жаба, то е ясно, че се дължи на разминавания м/у обекта и субекта. Но докато се опитваме да предизвикваме някаква трансформация дали в очите на другия не преживяваме обратната такава?
- възможно е, но не мисля. В живота колкото и гледни точки да има, за някои базови неща точката е една, единствена и неоспорима. Ако нещата куцат точно за базовите неща...пиши ги бегАли. Да обича - човек се учи - сам и с чужда помощ. И в това няма нищо лошо, стига човек да иска да се научи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите