драги Морфи, както знаеш не по-зле от мен - винаги е в баланса!
А къде точно е баланса - всеки определя сам за себе си.
Нормално е да имаме очаквания, нормално е и част от тях да отпаднат, а други да се появят в процеса на връзката. Всеки сам за себе си обаче определя кои очаквания никога не могат да отпаднат... има основни, задължителни неща.... има и по-важни или по-маловажни подробности, които търпят промяна или компромис.
Естествено, че очакваме да мисли по сходен на нашия начин - до колко точно и в каква посока - пак всеки сам си знае, едва ли може да се формулира общо правило. Не може да има пълно единомислие и едва ли някой го очаква.
А за превъзпитаването - човек се променя цял живот, затова сме хора - влияем на средата и тя влияе на нас. Има малък дял непроменими или трудно променими неща в нас - най-общо казано - принципите ни. Но както твърде принципния, така и твърде безпринципния човек не са особено приятни за другари в живота.

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"