А защо винаги и постоянно трябва да си говорим за напасване, нагаждане, сходство на характери, половинки и т.н.
Човек е изградена личност, не може ей така да си каже - аз от утре съм нов човек, аз от утре няма да говоря и да се смея високо, няма да правя това и това, за да се харесам на Х или Y. Не е ли това един вид лицемерие, само за да не останеш сам.
Разбира се човек може да направи компромиси до якаква степен, за да е с човек, когото харесвам. Но не мисля, че трябва да се променя, за да бъде с някого.
Ако този някой не го харесва, да си намери друг тогава, който ще харесва, а не да прави безумни усилия да го променя. А защо не погледне и себе си, възможно е и другият да не е очарован от него, но просто да не му го е казал.

Или двама души могат да са заедно, или не могат. Цялото това напасване и т.н. за мен е просто замазване на очите. До един момент, когато човек се обръща и казва - аз направих толкова много за теб, а виж какво стана и се започват едни безумни обвинения. Няма смисъл от това и от излишно хабене на нерви.