Като четях темата, най-напред ми се стори безсмислена, защото всеки човек с някакъв емоционален опит и опит от отношения във връзка ще знае отговорите, а после скучаяещо дочитах, казвайки си, е, нали има и хора, които още се учат....

След известен емпиричен опит всеки човек натрупва някаква емоционална култура (които искат да се научат де, щото има коне с капаци, дето нищо не помага).



А после си зададох въпроса, какво прави човек, който се е научил да е различен спрямо различните хора, и не му е проблем да взима съответните пози и да си общува съвсем нормално даже с хора, които иначе биха били трудни.

А още повече ако имаш срещу себе си интелигентен човек, с който напасването изобщо не е проблем. Това обаче не се дължи на някакво природно съответствие, а на придобитото умение да се общува без проблеми с различни хора.


Тогава как да се прецени до каква степен двамцата си пасват реално? Защото перфектното общуване идва в по-голямата си част от шлифовани и вторично придобити умения за общуване и не е много ясно къде остава напасването на реалните характери и каквото е там за напасване.

(Тъз скверна мисъл ми дойде, след като направих разлика между хора, живели в затворено общество. Хора, които живеят в мултикултурна среда, и практикували по-висока степен на толерантност и изтренирали богат набор от умения за общуване с твърде различни като възпитание, религия и култура хора (в широки толеранси)....тези хора усвояват като правило шеметна емоционална култура....)



Е, как да прецениш такъв човек?

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.