Само дето се изморих да чакам! Изчезна ми надеждата... докато я имах - чакането не бе такъв проблем, но без нея....

Според мен, това с изчезването на надеждата е първият признак, че нещо из небесата се е задвижило в твойта посока.

Аз си задавах същия въпрос две години и кусур по три пъти на ден. Отхранвах си надеждата, че не е възможно из цялата шибана Вселена да няма кьорав човек, който да е моят човек. Душех като копой по улиците за следи всякакви. Разхождах се по покриви, рових се в мазета и дупки. От прекомерни желания и от надеждата се случи на два пъти да се припозная в хората - само дето в техните погледи не си личеше те да са ме разпознали. Което хем ме отчайваше, хем ме настървяваше и озверяваше да намеря. Сега, веднага и на всяка цена.
В някакъв момент не издържах. Предадох се и се сринах. Аз с куршуми не разполагам, но пък имам балкон с прекрасна гледка на достатъчно висок етаж. Не съм сигурна, че наистина имах намерение да се възползвам, но поне се утешавах, че винаги ми е на разположение. Започнах да свиквам с мисълта за сивото и да се примирявам, че не ми е съдено да намеря. Една вечер установих, че надеждата ми кротко се е споминала... предполагам, от преяждане...
После нещо се случи. Една вечер излизах с приятели на кръчма, те посрещаха тяхно другарче от друго място. Радваха се, че се виждат и се прегръщаха. А аз изведнъж поисках да се дръпна на крачка встрани. Смятах, че не съм много за радост. Но точно в порива за тази крачка се усетих, че се е върнал импулсът ми да направя движение - демек, жива съм... щом мърдам без чужда помощ... И, когато се вгледах в човека, провокирал този импулс - а, бе, просто разбрах, че това е моят човек.
Сега, като гледам назад, вече ми е много лесно да видя всичките си миши стъпки в прахоляка, довели ме до тази среща. И загубата на надеждата ми е била само първата от тях. Всъщност, не мога да кажа дали е било надежда нещо да се случи или неистово желание нещо да се случи. Но, когато останах без това, каквото и да е било то, някак започнах да виждам хората около себе си по различен начин. Като че ли започнах да ги виждам цели - във вида, в който са. И съм убедена, че това ми е помогнало.

Вярвам, че все някак ще помогне и на теб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите